Глава 24

Бандалор

Дейзи решила да покани Бърт на осмия си рожден ден, който бил три дни преди неговия. След смъртта на баща му между тях сякаш се издигнала ледена стена. Бърт другарувал с Родерик, който се фукал, че приятелят му е син на жертва на чудовището. Дейзи решила да използва рождения ден като опит да се сдобри с Бърт. Помолила баща си да напише бележка, с която канели госпожа Биймиш и сина ѝ на чай. За нейна радост получили отговор, че ще дойдат. В душата на момичето се появила надежда, че двамата с Бърт отново ще бъдат приятели.

Макар да бил добре платен като кралски дърводелец, господин Дъвтейл изпитвал затруднение заради новия данък за Икабог и затова купили по-малко сладки от обикновено. В чест на рождения ден бащата извадил последната бутилка джеробомско шампанско, а Дейзи купила със спестяванията си две от любимите сладки на Бърт – един „Небесен копнеж“ за него и един за нея.

Рожденият ден не започнал добре. Господин Дъвтейл вдигнал тост в памет на майор Биймиш и госпожа Биймиш се разплакала. Седнали да похапнат, но в стаята царяло мълчание, докато Бърт не се сетил, че е време да даде подаръка на рожденичката. Отдавна харесвал една играчка на витрината на магазина и я купил с всичките си спестени пари. Дейзи не била виждала бандалор – по онова време така казвали на играчките йо-йо – и Бърт ѝ показал какво да прави. Тя схванала бързо и дори го надминала в играта. Госпожа Биймиш и господин Дъвтейл пийвали от искрящото джеробомско вино и разговаряли приятелски.

Когато били на училище, Родерик Роуч наблюдавал Бърт и той не се престрашавал да заговори Дейзи. На рождения ден обаче ледът се стопил и двамата се заливали от смях, докато разказвали на родителите си за навика на учителя да си бърка в носа, когато мислел, че децата не го гледат. Никой не се връщал към болезнените спомени за починалите родители и старите свади, не отваряли дума и за краля.

Оказало се, че децата са по-мъдри от родителите. Господин Дъвтейл пийнал чаша-две и за разлика от дъщеря си преценил, че може да повдигне темата за Икабог.

– Бърта, питам те, има ли доказателство, или не? – повишил глас той. – Искам да видя доказателство, че чудовището съществува.

– Смъртта на съпруга ми не е ли доказателство? – разпалила се госпожа Биймиш. – Или смъртта на горкия Нико Коп?

– Ах, горкият Нико Коп! – подигравателно рекъл господин Дъвтейл. – Кой е той? Къде е живял? И къде изчезна овдовялата му майка с рижавата перука? Някой някога да е чувал за семейство Коп? Ще ме извиниш, Бърта, но искам да попитам защо ковчегът на Нико Коп беше толкова тежък, след като са намерили само ботушите му и една-две кости?

Дейзи изгледала баща си с надеждата да го накара да млъкне, ала той надигнал чашата и продължил:

– Тука има нещо гнило! Не знам защо, ала ми минава през ума, че горкият Биймиш може да е паднал фатално от коня, а лорд Спитълуърт да използва нещастния случай, за да лъже, че майорът е станал жертва на Икабог, та да събира този ненужен данък!

Госпожа Биймиш се надигнала. Не била висока, но в гнева си сякаш се извисила и заговорила с такъв вледеняващ глас, че Дейзи настръхнала.

– Дан Дъвтейл, моят съпруг беше най-добрият ездач в цяла Корнукопия и би паднал от коня толкова, колкото ти би отрязал ръката си с брадвата! Нищо не би победило майор Биймиш, освен чудовището Икабог! Внимавай какво говориш! Който твърди, че звярът не съществува, бива обвинен в държавна измяна!

– Не думай! – възкликнал развеселеният от виното Дъвтейл. – Да не би да вярваш в тези измишльотини! Преди няколко месеца беше нормално да отричаме съществуването на Икабог, а сега е държавна измяна?!

– Тогава не знаехме, че чудовището съществува! – ядосала се госпожа Биймиш. – Бърт, тръгвай, прибираме се!

– Моля ви, не си отивайте – опитала да ги спре Дейзи. Грабнала кутийката със сладки и ги настигнала. – Бърт, виж, дадох всичките си пари за любимите ти „Небесни копнежи“!

Момичето не знаело, че сладките напомнят на приятеля ѝ за деня, в който разбрал, че баща му е мъртъв. Последния „Небесен копнеж“ изял в кухнята на двореца, докато майка му го успокоявала, че липсата на известие означава, че баща му е жив.

Бърт изгледал кутията със сладки, обърнал се рязко и без да иска, я бутнал. Дейзи я изпуснала и „Небесните копнежи“ паднали на земята. Момичето избухнало в сълзи.

– Сладките не са най-важното нещо на света! – заявил Бърт, отворил със замах вратата и двамата с майка му си тръгнали.