Икабог

35,00 лв.

Висок колкото два коня
и с очи като фенери!
С големи стъпала и извити нокти,
Икабог идва…

Една от най-обичаните детски писателки на всички времена – Дж. К. Роулинг, разказва приказна история за страховито чудовище, пълна с много смях, вълнуващи приключения и надежда въпреки всичко и всички.

Кралство Корнукопия някога е било най-щастливото на света. Радвало се е на несметни съкровища, крал с най-изисканите мустаци, които можете да си представите, и месари, пекари и сиренари, чиято изключителна храна карала хората да танцуват от щастие, щом я опитали.

Всичко било перфектно, с изключение на мъгливата Маршландия, намираща се на север, където, според легендите, живеел чудовищният Икабог. Всеки с малко ум в главата си знаел, че Икабог е просто легенда, с която да плашили непослушните деца. Но странното при легендите е, че понякога заживяват свой собствен живот.

Може ли една легенда да детронира любим крал? Може ли една легенда да постави на колене едно щастливо кралство? Може ли една легенда да изпрати две храбри деца на пътешествие, за което не са си и мечтали?

Разгледайте официалната българска страница на ИКАБОГ: egmontbulgaria.com/theickabogstory

 Автор
 Дж. К. Роулинг
 Тип
 Приказки, митове и легенди
 Възраст
 7+
 Корица
 Твърда
 Формат
 14 x 21
 Страници
 304 цветни
 ISBN/Баркод
9789542724971
Склад: В наличност
 
Дж. К. Роулинг - „Икабог“, изд. „Егмонт“, прев. Красимира Абаджиева
 
Днешната ми вечер завършва вълшебно. И знаете ли защо? Защото току-що дочетох „Икабог“.
„Дочетох“ казвам, а всъщност ми се иска да кажа „разделих се с“. Защото след като затворих последната страница, се почувствах така, сякаш съм се разделила с близки приятели. Сякаш ей досега съм си говорила с Бърт и Дейзи, с Родерик и госпожа Биймиш, и изведнъж те са си тръгнали и пак съм сама.
 
Бях чувала за „Икабог“Само, че песимистът в мен не вярваше, че ще я види на български. Затова, когато преди няколко дни я открих, изобщо не се поколебах да я купя.
Не е лесно да се опише тази книга. Разбира се, може да се каже, че тя е приказка, детско фентъзи, фентъзи приказка. Само че е от онези приказки, които оставят усещането едновременно за измислена и за истинска история, карат те да се замисляш дали все пак зад уж измислената страна не се крие истинско място, и – внимавайте – въпреки прекрасното си начало изобщо, ама изобщо, не ви обещават, че и през цялото време всичко ще е така прекрасно.
 
А началото наистина е прекрасно. Сладко и вкусно – в истинския смисъл на тези думи – мирно и кротко. Отначало си мислите, че ще четете приказка за една щастлива страна, в която ухае на вино и курабийки, и на печени наденички, и може да сложите на хляба си най-прекрасното сирене на света. И се питате какво толкова може да се обърка в една толкова прекрасна страна.
Оказва се, че много.
 
Защото всяка приказка си има и чудовище – и то ще се появи и тук.
 
Тук обаче нещата стават сериозни и докато четете, започват въпросите.
 
Дали страната наистина е толкова щастлива и мирна?
Дали кралят е толкова добър?
Дали добрите съветници наистина дават добри съвети?
Има ли наистина чудовище – и кое всъщност е то?
 
На героите в тази история не са спестени никакви беди. На моменти тя става наистина мрачна и понякога започвате да се питате наистина ли четете история за деца. И това всъщност е едно от нещата, които най-много харесвам в писането на Роулинг – че успява в уж детски истории да вплете наистина сериозни проблеми и морални въпроси. И да ни напомни, че понякога чудовищата, дори и да не са плод на въображението ни, всъщност са само набедени чудовища. И че се опитват да бъдат зли само защото „така правят чудовищата“.
 
В тази история има доста мрак. Има и неочаквани обрати. И си признавам, че почти до края се питах как точно Роулинг ще извърти нещата, та историята да завърши благополучно. Успя. Няма да ви кажа как, но го направи.
 
Тази история ме накара не точно да се замисля, а по-скоро да осъзная за пореден път някои неща. Колко лесно може да рухне мирът. Колко лесно е да внушиш една лъжа и да правиш всичко, за да я поддържаш. Как понякога привидно добрите се оказват твърде податливи и могат да бъдат подведени да извършат огромни злини. И как в крайна сметка понякога уж най-слабите успяват да променят нещата.
 
А понеже стана дума за чудовища... Няма да ви разкривам подробности, но за мен Икабог се нарежда сред най-симпатичните чудовища в историята. От тези, дето почти ви се приисква наистина да ги има. Само дето нашият свят ще им се стори прекалено тъжен и в него няма как да живеят малки икабогълчета.
 
Много ми хареса идеята изданията на книгата в различните страни да бъде с илюстрации, изпратени от деца в съответната страна. Това превръща книгата в едно наистина прекрасно произведение и разглеждах многократно илюстрациите – и май ще продължа да го правя.
 
„Икабог“ е приказна, вълшебна, мъдра книга. Книга, която не е само за деца. Напротив – мисля, че трябва да я прочетем и ние, възрастните, за да не забравяме какво значи да бъдем добри.
15 декември 2020 г.

Напишете първи своето мнение за изданието

Добавяне на коментар: