„Дочетох“ казвам, а всъщност ми се иска да кажа „разделих се с“. Защото след като затворих последната страница, се почувствах така, сякаш съм се разделила с близки приятели. Сякаш ей досега съм си говорила с Бърт и Дейзи, с Родерик и госпожа Биймиш, и изведнъж те са си тръгнали и пак съм сама.
Бях чувала за „Икабог“. Само, че песимистът в мен не вярваше, че ще я види на български. Затова, когато преди няколко дни я открих, изобщо не се поколебах да я купя.
Не е лесно да се опише тази книга. Разбира се, може да се каже, че тя е приказка, детско фентъзи, фентъзи приказка. Само че е от онези приказки, които оставят усещането едновременно за измислена и за истинска история, карат те да се замисляш дали все пак зад уж измислената страна не се крие истинско място, и – внимавайте – въпреки прекрасното си начало изобщо, ама изобщо, не ви обещават, че и през цялото време всичко ще е така прекрасно.
А началото наистина е прекрасно. Сладко и вкусно – в истинския смисъл на тези думи – мирно и кротко. Отначало си мислите, че ще четете приказка за една щастлива страна, в която ухае на вино и курабийки, и на печени наденички, и може да сложите на хляба си най-прекрасното сирене на света. И се питате какво толкова може да се обърка в една толкова прекрасна страна.
Оказва се, че много.
Защото всяка приказка си има и чудовище – и то ще се появи и тук.
Тук обаче нещата стават сериозни и докато четете, започват въпросите.
Дали страната наистина е толкова щастлива и мирна?
Дали кралят е толкова добър?
Дали добрите съветници наистина дават добри съвети?
Има ли наистина чудовище – и кое всъщност е то?
На героите в тази история не са спестени никакви беди. На моменти тя става наистина мрачна и понякога започвате да се питате наистина ли четете история за деца. И това всъщност е едно от нещата, които най-много харесвам в писането на Роулинг – че успява в уж детски истории да вплете наистина сериозни проблеми и морални въпроси. И да ни напомни, че понякога чудовищата, дори и да не са плод на въображението ни, всъщност са само набедени чудовища. И че се опитват да бъдат зли само защото „така правят чудовищата“.
В тази история има доста мрак. Има и неочаквани обрати. И си признавам, че почти до края се питах как точно Роулинг ще извърти нещата, та историята да завърши благополучно. Успя. Няма да ви кажа как, но го направи.
Тази история ме накара не точно да се замисля, а по-скоро да осъзная за пореден път някои неща. Колко лесно може да рухне мирът. Колко лесно е да внушиш една лъжа и да правиш всичко, за да я поддържаш. Как понякога привидно добрите се оказват твърде податливи и могат да бъдат подведени да извършат огромни злини. И как в крайна сметка понякога уж най-слабите успяват да променят нещата.
А понеже стана дума за чудовища... Няма да ви разкривам подробности, но за мен Икабог се нарежда сред най-симпатичните чудовища в историята. От тези, дето почти ви се приисква наистина да ги има. Само дето нашият свят ще им се стори прекалено тъжен и в него няма как да живеят малки икабогълчета.
Много ми хареса идеята изданията на книгата в различните страни да бъде с илюстрации, изпратени от деца в съответната страна. Това превръща книгата в едно наистина прекрасно произведение и разглеждах многократно илюстрациите – и май ще продължа да го правя.
„Икабог“ е приказна, вълшебна, мъдра книга. Книга, която не е само за деца. Напротив – мисля, че трябва да я прочетем и ние, възрастните, за да не забравяме какво значи да бъдем добри.
Дж. К. Роулинг - „Икабог“, изд. „Егмонт“, прев. Красимира Абаджиева
15 декември 2020 г.
„Икабог“ е приказка, подходяща както за малки, така и за пораснали деца, защото засяга наистина важни и интригуващи теми. Подобно на „Хари Потър“ и тази книжка изглежда подходяща само за деца, но всъщност сюжетът и посланията, които са заложени в нея, са съвсем насочени към възрастните. Както вече стана ясно, повествованието се върти около процъфтяващото кралство Корнукопия, владетелят му Фред Храбреца, подчинените и приближените му и невижданото до момента чудовище Икабог. С огромно майсторство Роулинг засяга изключително важни теми като: злоупотребата с власт, политически интриги, преследването само на личните ползи, облаги и интереси, пропаганда, разпространението на фалшиви новини, създаването на илюзионни врагове, контрол над хората, използването на страха и терора като начин за управление и т.н. Съвсем по детски, разбираемо и достъпно авторката посочва проблемите, пред които е изправен светът днес.
Освен важните социални въпроси, Роулинг не пропуска да засегне и да покаже личната драма и трагедия на героите. Всички образи са изградени плътно и цялостно, а разнообразието от герои е огромно. Писателката чудесно показва същността и характера на всеки един от тях, за да може читателят да ги опознае и да разбере мотивите за техните действия.
„Икабог“ е вълшебно пътешествие из Корнукопия, където деца и възрастни могат да се насладят на таланта на Роулинг. Докато тази детска приказка ще събуди въображението на по-малките, то ще накара по-големите да си задават въпроси за чудовищата. Кой ги създава? С каква цел? Всички ли чудовища са лоши? И не живеят ли едновременно доброто и лошото в нас, а ние сами избираме кое да подхранваме?
Оценката ми е 5/5 звезди. Дж. К. Роулинг за пореден път доказва майсторството и таланта си, умеейки да създава вълшебни светове, където доброто и злото са в противоборство, а темите, които засяга в творбите си, винаги са актуални и наболели.
