Глава 22

Дом без знамена

И така, всяко домакинство започнало да плаща два дуката месечно за борбата с Икабог. На гърба на черните униформи на бирниците били изрисувани големи колкото фенери бели очи. Данъчните не спирали да обикалят улиците и да напомнят за двата дуката, а хората в механите си шушукали за тях, че са верни слуги на лорд Спитълуърт, които му докладват за навреме платения данък.

Събрали достатъчно пари и Спитълуърт решил да издигнат паметник на някоя от жертвите на Икабог, който да напомня за кръвожадността му. Идеята за паметник на майор Биймиш отпаднала след информация от тайни агенти в механите, че народът е затрогнат много повече от подвига на храбрия и благороден редник Коп, който при вестта за гибелта на Биймиш се втурнал самоотвержено в нощта, но намерил смъртта си в лапите на чудовището. Майорът бил загинал при нещастен случай вследствие на непредпазливост в мъгливото блато, а Нико Коп доброволно рискувал живота си и го загубил.

Спитълуърт откликнал с радост на волята на народа и статуя на Нико Коп украсила централния площад в Шувил. Момчешкото изражение на редника било смело и дръзко, конят му бил голям и красив, а бронзовият плащ се веел на вятъра. Неделното полагане на цветя на паметника станало традиция. Едно момиче оставяло цветя всеки ден и се говорело, че това е любимата на героя.

Спитълуърт решил да похарчи още малко пари, за да разнообрази краля, който вече дори не ходел на лов от страх, че Икабог ще го докопа в гората.

– Ваше Величество, нека ви поръчаме портрет! Да ви нарисуват как се биете с Икабог! Народът го иска!

– Гледай ти, гледай ти… – въздъхнал кралят, докато въртял смарагдовите копчета на новия си жакет.

Спомнил си за сутринта, когато за пръв път облякъл бойната униформа, и за желанието си да се види на портрет. Идеята на Спитълуърт му допадала, но тъй като на старата униформа останали петна от джапането в блатото, цели две седмици били посветени на избора на модел и на шиене на ново облекло. Била изработена и нова инкрустирана сабя. Спитълуърт извикал Малик Мотли, най-добрия художник в Корнукопия, и Фред позирал дни наред. Портретът бил колкото една от стените на Тронната зала. Зад Мотли седели петдесет не толкова известни художници и копирали творбата, за да бъде разпространена във всеки град и всяко селце на Корнукопия.

Докато позирал, Фред забавлявал художниците, като им разказвал за битката с чудовището, и колкото повече разказвал, толкова повече си вярвал. Заетостта му позволявала на Спитълуърт и Флапун да обикалят страната и да си делят ежемесечно сандъци със злато, които криели в именията си.

А ако се питате дали единайсетте съветници на краля се зачудили къде изчезнал шефът им Херингбоун посред нощ, защо Спитълуърт заел поста му и дали тези мъдри мъже вярвали в съществуването на Икабог, то въпросите ви са напълно уместни. Съветниците обсъждали шепнешком незаконното самопровъзгласяване на Спитълуърт. Един-двама се колебаели дали да не говорят с краля. Накрая се отказали, защото ги било страх.

Спитълуърт съчинил и разпространил подписани от краля възвания. За държавна измяна се смятали всякакви възражения срещу кралските решения, съмненията в съществуването на Икабог и неодобрението на месечния данък. Доносът срещу дръзналите да заявят, че такова чудовище няма, се възнаграждавал с десет дуката.

Съветниците се бояли да не ги обвинят в измяна. Никой не искал да се озове в тъмницата. Живеели охолно в полагащите им се заради поста хубави къщи и носели мантиите на кралски съветници, които им позволявали да не чакат ред в сладкарниците.

И така, кралските съветници не се подвоумили да одобрят бюджета за отряда за борба с Икабог. По идея на Спитълуърт всички бойци носели зелени униформи, та да бъдат незабележими в блатото. Отрядът често излизал на парад в големите градове на Корнукопия и мнозина се питали защо марширува по улиците, а не е на север, където се подвизавал Икабог. Така или иначе, никой не смеел да попита, а имало и такива, които се надпреварвали да докажат убедеността си в съществуването на чудовището. Те окачвали на прозорците евтини копия на портрета на краля и плакати с надписи ДАНЪКЪТ ИКАБОГ Е ГОРДОСТ ЗА НАС и ДОЛУ ИКАБОГ, ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ! Някои родители дори научили децата си да се покланят и да приклякват пред бирниците.

Къщата на Биймиш била цялата в плакати срещу Икабог. На стените нямало нито едно необлепено местенце. Бърт тръгнал на училище, но за съжаление на Дейзи той другарувал само с Родерик Роуч. Всяко междучасие двете момчета планирали как ще се запишат в отряда за борба с Икабог и ще убият чудовището. Момичето се чувствало самотно и се питало дали изобщо липсва на Бърт. Къщата на Дейзи била единствената, която не била накичена със знамена и приветстващи данъка плакати. Когато минавал отрядът, баща ѝ не я насърчавал да маха като съседските деца, а веднага я прибирал у дома.

Коварният Спитълуърт бил озадачен от липсата на украса на малката къща до гробището и както постъпвал с всяка евентуално изгодна информация, веднага запомнил адреса.