Румънеца и Енчев: "И ние сме правили грешки"

"Мен принципно никога не са ме били в училище. Не защото съм биткаджия и съм ги бил аз, никога не съм се бил. Просто не съм конфликтна личност... В училище обаче имахме един съученик от турски произход. Той се казваше Мертол и в началните години на гимназията много го тероризирахме. Правехме му какви ли не номера – не сме го биели, но това момче видя всичко възможно най-лошо, за което можете да се сетите. И всички бяхме много горди от себе си, че сме такива злодеи. Той просто... не се чувстваше добре това момче. Ние го съзнавахме, обаче продължавахме... Това да ти заведат чантичката с учебниците и да ти я сложат в тоалетната, не е приятно. Това сме го правили, повярвайте ми – аз не съм толкова добър човек. След втората година този същият симпатяга от турски произход, на име Мертол, ми стана най-добрият приятел до края на завършването. Най-добрият!" – История, която няма нужда от тълкуване. Разказа я Румънеца пред учениците в 73-то училище в София в поредната среща от кампанията "Не затваряй очи!". Реална история, случила се в неговия живот. "Сигурен съм, че ако можеше да върне времето назад, Румънеца нямаше да постъпи по този начин – коментира Енчев. – Аз също не бих постъпил така, както когато в гимназията уцелих едно момиче с кифла и за малко да ме изключат... Така че – мислете преди да действате! Има един пример, за който се сетих сега, и който е много показателен. На наградите на ММ преди три години, когато бяха в Търново, аз бях закъснял и съвсем случайно Любо Ганев ме взе с неговата кола. Някъде по пътя – страшна ситуация – един прави такова изпреварване, че с Любо Ганев почти се завъртяхме, за да избегнем удара. Но вместо да започне да ругае, Любо просто каза: "Ей, сладур!". Той намери сили да се усмихне и да каже "Ей, сладур!" в тази ситуация. Много пъти съм си мислел, че когато успееш да потиснеш негативната реакция и кажеш нещо мило, ти самият се чувстваш по-добре."

По-добре със сигурност се почувстваха и присъстващите на срещата ученици: "Румънеца и Енчев се оказаха свестни – коментираха те. – Нормални хора, които изобщо не се надуват, имали са свои проблеми и говорят свободно за тях." Всъщност говоренето е ключът към всичко според Енчев: "От неговоренето стават най-големите бели – категоричен е той. – И тази кампания е важна, защото ни кара да се замислим и да говорим за неща, които обикновено възприемаме като тема табу. Те все се случват някъде около нас, на някой друг. А границата между това да си просто наблюдател и да си "вътре" е на една ръка разстояние."