"Насилието не е изход! Излейте агресията в музиката!"

D_2 са едни от десетките звезди, които подкрепиха кампанията "Не затваряй очи!". Заедно с екипа на БРАВО Дидо, Краси, Сашо, Явор, Митко и Десо отидоха на гости на ученици от пет училища във Враца - първата от поредица срещи от кампанията срещу насилието в училище...

"Искам да ви благодаря - спира ме 16-годишната Боряна, докато D_2 дават автографи върху плакатите Не затваряй очи!". - Наистина не очаквах срещата да премине така. Мислех си, че ще се изправите и ще започнете да ни четете някакви лекции, но вие намерихте най-верния начин да говорите с нас. Боряна има предвид срещата, която екипът на списание БРАВО организира заедно с D_2, община Враца и няколко съвета и комисии в града.

Денят е 14 февруари - Свети Валентин. Срещата е обявена за 13,30, но залата е пълна много преди това. "Болка, обида, унижение, страх" - това са само част от първите асоциации, които долитат от залата, когато психоложката Ели Карпачева от Консултативния кабинет "Триадица" в София задава въпроса: "Какво е първото, което ви хрумва, когато чуете думата насилие?". Ели е един от хората, с които списание БРАВО си сътрудничи най-активно в кампанията "Не затваряй очи!". Тя познава проблемите на тийнейджърите и е свикнала да разговаря с тях. В залата на Социалния комплекс във Враца обаче в центъра на събитията са D_2. "Вие самите участвали ли сте в побоища като малки? " - е един от първите въпроси, който учениците им задават, след като първоначалното вълнение от срещата очи в очи е отминало. "Всеки се е бил като по-малък - отговарят общо D_2. - Малко или много, дребните спречквания са напълно нормални. Въпросът е да не се стига до крайности".

За съжаление до крайности се стига - както във всеки български град, така и във Враца. "Имаше много тежки случаи тук - започват да разказват учениците. - Едно момиче малтретира жестоко своя съученичка заради някакво момче." От D_2 питат за подробности и учениците започват да търсят причините: "Всъщност това момиче бие и майка си - обяснява едно момиченце, облечено в престилка със знака на Българския червен кръст. - Но всичко идва оттам, че баба й бие нея."
"Това е омагьосаният кръг - някой те тормози или насилва, и после ти отиваш и го изливаш на другите. Но това не е изходът!" - обобщава Краси и сто чифта очи се впиват в него. Всеки иска да сподели своето мнение. Разказват се случки, споделят се дълбоко лични преживявания, проблеми с родителите или неприятности в училище. На никого не му се тръгва, но е време за следващото посещение в града - това в училище "Христо Ботев".

"В нашето училище стават най-много побоища, най-много се пуши, има и наркотици" - обяснява един от учениците в "Христо Ботев", когато пристигаме. В аулата са събрани 200 деца. Шумът от нестихващите разговори се чува отдалеч. Тук въпросите са зададени провокативно и самоуверено, коментарите са между отделните ученици, но затова пък обстановката е наситена с енергия, която напира да се излее навън.

"Теб били ли са те като малък?" - успява да надвика съучениците си едно от момичетата и настойчиво гледа D_2.
"Да, като малък много често ме попребиваха - започва Десо и шумът в залата утихва за секунда, - но аз винаги съм намирал начин да им отвърна интелигентно."

"И какъв е интелигентният отговор?" - провиква се някой и 200 ученици отново започват да жужат. "Слушай сърцето - казва Десо, достатъчно тихо, за да накара всички да се заслушат, - то винаги ще ти каже."