Децата от домовете в Брацигово: "Насилие има, но живеем добре."

В Брацигово има два дома за деца, лишени от родителска грижа. Домове, като всички останали. Разликата е, че тук децата имат късмета да разчитат на група ентусиасти от Театрална формация „Бис – Бард“, които работят с тях по проект за превенция на трафика. Лектор в поредната среща е сексологът на БРАВО, доктор Михаил Околийски, в залата присъстват и ученици от местната гимназия. На пръв поглед разлика няма, децата от домовете обаче са категорични: „При нас всичко е много по-различно“ – от ритъма на ежедневието, до проблема с насилието в училище...

Дните ни минават адски бързо – сутрин сме на училище, след това имаме свободно време, задължителна занималня, в която подготвяме уроците си, после към 18,30 ни е вечерята и към 9-10 часа си лягаме – така описват ежедневието си децата от дома в Брацигово – Екстра си живеем.“ Когато ги питам как се справят с насилието, са безкрайно откровени: „В дома непрекъснато има дрязги. Когато живееш с толкова много деца, все се появява нещо – някой ти е пипал в шкафа, друг вдига шум, когато искаш да спиш... Обикновено споровете се решават с бой...“ Боят за съжаление е нещо, с което голяма част от тях са свикнали. В дома децата, които нямат родители, се броят на пръсти, повечето са тук, защото са от „проблемни семейства“ – „семейства с побои“, както ги определят сами. „Аз имах проблеми с втория мъж на майка ми – разказва едно 15-годишно момиче. – Отначало, когато дойдох тук, с цялата тази агресия, която се е насъбрала в мен, избухвах лесно и си го изкарвах на децата. Сега е по-добре.“ Днес тя и всички останали разчитат за помощ на директорката, възпитателките и най-добрите си приятели. Последните са основно сред деца в дома, макар да имат подкрепа и от „градските деца“. „Определено се прави разлика между нас и тях – разказва 18-годишната К,. – но аз имам една добра приятелка от града. Опозна ме и ме приема.“ К. се замисля закратко и после се усмихва: „В крайна сметка, може и да сме различни, но живеем хиляда пъти по-добре от много от „градските деца“ – не всеки има такива страхотни дрехи, дошли от дарения, не всеки има по 24 часа топла вода на ден, не всеки яде по три пъти на ден, както ние. “А и не всеки гледа на света с толкова оптимизъм...