Силните жени на „Егмонт“

Великият Мартин Лутър Кинг е казал, че „без жена не може да се живее също така, както не може да се живее без храна и вода. Родени и откърмени от жените, ние в значителна степен живеем техния живот и нямаме никаква възможност да се отречем от тях“. Думите му са актуални и днес, когато все повече жени заемат ръководни постове в големи корпорации, а успоредно с това се справят идеално и на личния фронт.

Датата 8 март се свързва за пръв път с правата на нежния пол през далечната 1857 г. в Ню Йорк, когато жени работнички осъществяват първата масова проява с искане за равноправие и увеличение на трудовите им възнаграждения. Постепенно през следващите десетилетия техни сподвижнички от различни страни започват да отбелязват събитието и така 8 март се налага като международен ден на жената.

Красиви, целеустремени, силни, борбени и независими. Жените днес са двигателят на човешкия прогрес, правейки света, в който живеем, по-добър. В „Егмонт“ винаги е имало специално място за онези дами, посветили житейския си път на перото и бялата хартия. Ние живеем не само успоредно с тях, но и чрез техните герои, техните истории и техните послания, леещи се от магическите страници. В следващите редове ще споделим с вас историите на пет жени, вдъхновяващи ни ежедневно.

Дж. К. Роулинг

Най-емблематичният пример за силна жена е създателката на култовата поредица за малкия очилат магьосник Хари Потър, превърнал се в попкултурна икона на няколко поколения. Нейният рожден ден съвпада с този на Хари – малката Джоан проплаква за пръв път на 31 юли в Йейт, Глостършър, и е първо дете в семейството. Първият житейски удар я застига през 1990 г., когато майка ѝ умира от множествена склероза. Това е и моментът, в който Роулинг вече е започнала да пише първата книга от бъдещата си поредица. Най-голямата болка за нея настъпва в мига, в който тя осъзнава, че не е успяла да разкаже на майка си за своите творчески планове.

Следващите години преминават в търсене на личностно развитие. След кратък престой в Португалия и неуспешен брак с местен журналист, Роулинг, разчитайки единствено на социални помощи, обикаля кафенетата в Единбург с невръстната си дъщеря и пише историята на малкия магьосник, в чиито черти тя вмъква и част от своите лични преживявания. „Хари Потър и Философският камък“ е класическа история за вечната битка между доброто и злото, въплътени в рано осиротяло момче и зъл магьосник, изживял сходно детство. Именно магията на децата дава сили на Джей Кей да твори под натиска на безпаричието и разбития на хиляди късове личен живот.

Случва се така, че през 1996 г. книгата е завършена и случайно попада сред множество ръкописи на бюрото на голям издател. След поредица от перипетии, включително и съкращаване на пълното име на авторката с цел скриването на факта, че тя е жена, идва и заветната дата 26 юни 1997 г. – денят, в който издателствата „Блумсбъри“ във Великобритания и „Сколастик Букс“ в САЩ публикуват първата от общо седем книги. Останалото, както казват, е история.

Поредицата за Хари Потър се превръща в почти свръхестествено явление, вдъхновяващо милиони читатели от всички възрасти да броят часовете, дните и годините до появата на следващата книга, която ще доразвие първоначалната история. Хиляди книжарници в световен мащаб организират среднощни събития, по време на които феновете се сдобиват първи със следващата книга. Преведена на 80 езика и превърната във филмов франчайз с осем филма, създадената от Роулинг вселена и до днес се свързва със зараждането на любовта към четенето.

Силата на Роулинг кристализира и в речта ѝ пред студенти от „Харвард“, пренесена в  книгата „Много хубав живот“, в която тя споделя възгледите си по две близки до сърцето ѝ теми – ползите от неуспеха и голямото значение на въображението.

Елиф Шафак 

Перлата на „Егмонт“, придобила изключителна популярност с романите си „Любов“, „Копелето на Истанбул“, „Майстора на куполи“, „Дворецът на бълхите“ и „Черно мляко“ е родена под името Елиф Билгин през 1971 г. в Страсбург, Франция. Фактът, че тя расте в семейството на философ, я отдалечава от традиционния патриархален модел – причина, поради която Елиф обръща сериозно внимание на феминизма и постмодернизма в своите творби.

Детството на Елиф се развива на бързи обороти – тя прекарва времето си в локации като Съединените американски щати, Великобритания, Турция, Испания и Кралство Йордания. Мултикултурната среда, която я заобикаля, превръща личността ѝ в символ на космополитност – факт, дълбоко отразен в повечето книги, които авторката пише. След работа в престижни медии, сред които The New York Times, Financial Times, The Guardian, Independent, Newsweek и Time, Елиф комбинира своето име и името на майка си, за да създаде псевдонима, с който ще стане популярна в целия свят.

Едно от основните вдъхновения на Шафак е мегаполисът Инстанбул. Той играе централна роля в нейните творби, а любопитното е, че Шафак го описва в женски род, представяйки го като жена, жадна за приключения и любов. Творбите на Елиф са преведени на повече от 40 езика, а самата тя пише едновременно на турски и английски език. Силата на нейната личност е отразена и в романа „Черно мляко“, който Шафак пише след раждането на дъщеря си през 2006 г. В лиричната автобиографична книга авторката разказва за борбата между изкуството и дълга на нежния пол към децата. Тежка следродилна депресия я откъсва от единствената страст, която е осмисляла живота ѝ дотогава – писането на художествена литература. Именно чрез „Черно мляко“ разбираме как Елиф Шафак се справя със своята вътрешна разноликост, което е само още една причина да се възхищаваме на авторката безкрайно.

Краси Зуркова

България е страна, която се гордее не само с многовековната си история, красивата си природа и традиционното си гостоприемство. България се гордее и със силните си жени, превърнали се в символ на борбения дух на нашата нация. През 1974 г. в гр. Елена се ражда самодивата Краси Зуркова, чиято житейска история вдъхновява едноименната ѝ книга от 2015 г., разказваща историята на Теодора Славин, която пристига в престижния университет „Принсън“ за първата си година на обучение. Отдалечена от семейството си в родна България, Теодора започва бавна адаптация както към предизвикателствата на новия колежански живот, така и към емигрантството. Така младата жена попада в свят на чувственост и мистика – толкова неустоим, колкото и опасен.

Подобна е и историята на Краси – изпълнена с предизвикателства и спиращи дъха моменти. Тя завършва гимназия в столицата, а впоследствие емигрира и изучава история на изкуствата в „Принстън“. Интересите ѝ в областта на правото обаче я насочват към тази наука в „Харвард“, което ѝ дава възможност впоследствие да работи като адвокат в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Въпреки правото обаче най-голямата страст на Зуркова си остава творчеството – в това число не само писането, но и музиката. Интересите ѝ към българския фолклор, зародили се още в ранна детска възраст в град Елена, я вдъхновяват да напише „Самодива“. Комбинирайки елементи от гръцката митология и българските легенди, Краси Зуркова ни потапя в един свят, където силният женски дух се извисява към непознатото и кара читателя да изживее всеки миг рамо до рамо с главната героиня.

Саша Мартин

Едва ли някой все още робува на клишето, че най-добрите готвачи са мъже. Любовта към готвенето е прийом и предимство на силните жени и Саша Мартин е олицетворение на това. Тя е не само награждаван писател и блогър, но и съпруга и майка, която прекарва цели 195 седмици в готвенето и опитването на 195 различни ястия от всяка държава по света.

Саша преодолява тежките загуби в детството си именно чрез готвенето – болката, която претърпява сравнително рано в живота си, я превръща в човек, търсещ душевния си мир с помощта на кулинарното изкуство. Мемоарите на Саша Мартин в книгата „Живот от нулата“ разкриват нейните лични преживявания, преминали през импровизираната кухня на нейната майка, приемните домове и къщата, в която тя се отправя на своето дълго и вкусно пътешествие. Чрез готвенето Саша лекува болезнените си спомени и разкрива нови възможности за личното си развитие – способ, който ѝ помага да запази чаровната усмивка на лицето си.

След поредицата от тежки житейски избори, пред които е изправена Мартин по време на съзнателния си живот, основният извод, който тя прави и който следва да бъде взет под внимание от всички, докоснали се до света на Саша, е простичък – щастието ни се крие в самите нас.

Юлияна Дончева

Едно от най-разпознаваемите лица в българския шоубизнес несъмнено е това на красивата Юлияна Дончева. Родената в „най-шумния град“ в България бизнесдама е символ на различни обществени сфери, включително телевизията и политиката. Тя е и един от любимите автори на „Егмонт“ с книгата си „Код „червено“: Моята истина за храната“.

Юлияна завършва природо-математическа гимназия, а след това следва в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Вродената ѝ харизматичност обаче не остава незабелязана и тя се отправя към Италия, където нейната усмивка започва да озарява телевизионния канал RAI2. Носталгията обаче я връща в родината, където започва да прави светското предаване „Звезди в ефира“, а по-късно артистичната ѝ натура я води до Националната телевизия, където става водещ на предаването „Стил“.

Именно интересите на Юлияна в различни области я превръщат в енигматична личност, която съчетава в себе си страст не само към общественото, но и към личното. Отдаден професионалист и майка на две момчета, Юлияна олицетворява силата на българката, действаща на множество фронтове. Тя е и символ на волята за положителна промяна, вдъхновявайки стотици да се обърнат към здравословния начин на живот.