Създателката на нови светове Лий Бардуго: „Чудовищата са по-свободни от обикновените хора!”
Предстои ли да се сбогуваме с вселената Гриша?
Лий Бардуго е родена в Йерусалим и израснала в Лос Анджелис, завършва Университета в Йейл, а днес е № 1 в листата на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани автори на фентъзи романи. Тя е създателката на вселената Гриша. С над един милион продадени екземпляри, нейната вселена обхваща поредиците „Сянка и кост“ и „Шест врани“ (издадени на български език и с премиера по „Нетфликс” на 23 април), както „Белязания цар“, който излезе в България в края на 2020 г.
Най-новият ѝ роман Rule of Wolves се появи на английски в края на март, като в родните книжарници ще има премиера през последния уикенд на юни. Това е втората част от книгите, посветени на пътешестващия из Равка цар Николай. Действието започва със сцена, в която ставаме свидетели на насилие – чудовище с криле атакува селскостопанска ферма. Но Гришаните знаят, че това не е просто кое да е чудовище, а самият цар Николай от Равка.
В първата част – „Белязания цар“, Николай изиграва съществена роля при победата над ужасна заплаха, надвиснала над Равка, но не успява да се измъкне невредим – малко парче от тази тъмна сила сега живее в него – демонично присъствие, върху което няма контрол. И освен всичко това, той трябва да се справя с ежедневните предизвикателства на управлението, като това да подсигури, че хората, които са на негова страна, са щастливи, хазната е пълна, а Равка е защитена от нападение от хищните си съседи.
За щастие обаче Николай не е сам. Обичаните герои от вселената на Гриша като генерал Зоя и Нина се завръщат в отделни глави, посветени на самите тях, разкриващи нови гледни точки.
„Когато обмислях романа, имах идея да се фокусирам единствено върху събития, които се развиват в Равка, но не усещах, че това е съвсем правилно – разказва Бардуго и добавя, че твърде много е било заложено за останалите герои и народи в книгата. – Също така ми даде възможност да се докосна до герои и елементи от историята, които присъстваха единствено като антагонисти в предишни романи от вселената Гриша. Мисля, че ме вълнуват не генералите, главните шпиони или царските особи, а тези, които са прихванати в кръстосан огън. И също така, една нова гледна точка, която беше необходима за сюжета, но също и абсолютно удоволствие за написване.“
Мисля, че ме вълнуват не генералите, главните шпиони или царските особи, а тези, които са прихванати в кръстосан огън
– В предишните книги за вселената Гриша присъстваха конфликти и битки в изобилие… но тази се усеща като военна история. Какво беше намерението ти? И какъв бе процесът по написване и подготовка?
– Наистина не исках да пиша военна история. Не харесвам грандиозните битки и проучването за разработване на оръжия и военни стратегии ми се струва изморително. За щастие имам приятели, които се занимават с тази материя и обичат най-много да разнищват исторически битки. В някои отношения това е книга за опита да се избегнат войната и последствията от нея. Но предполагам, че открих заедно с Николай, че в някои случаи огънят не може да бъде овладян.
– Няколко от главните персонажи ни разочароват – не искаме да разкриваме твърде много, но ми разкажи повече за това какво се случва с героите ни тук.
– „Разочароват” е интересна дума, тъй като от самото начало знаех накъде се насочват тези персонажи. Искам да ги предизвикам, да ги накарам да преминат през осъзнаването на това, което са си мислели, че са, към това, което са те в действителност. За Николай това означава да открие какво всъщност иска за себе си и Равка. За Зоя пък е това да научи да различава страха и уязвимостта. А за Нина – да се освободи от мъката и омразата, които е таила толкова дълго. Предполагам така искам да предизвикам и читателите си.
– В книгата присъства една мрачна шега – без значение колко лоша е ситуацията, винаги може и да е по-зле, защото се случва в Равка. Защо е толкова обречена?
– Равка има една много конкретна идентичност сред страните във вселената Гриша. Обградена е от врагове. Стотици години е била изолирана заради Безморието. Преди всичко е защитена с войска страна, така че има стремеж да оцелее, но има и една стеснителност у населението на Равка, имайки предвид какви са шансовете им. Точно срещу това се бори Николай. Той се опитва да убеди цял един народ, който е спрял да се надява, че един ден отново надежда ще има.
– Друга тема, която често се появява, е въпросът кое създава чудовище и какво означава да бъдеш чудовище – защо искаше да навлезеш в тези води?
– Това е въпрос, който търпи своето развитие още от първата книга. Колко далеч ще отидеш? Кой заслужава опрощение? Има толкова много заряд в идеята да станеш чудовищен. Мисля, че виждаме това в начина, по който някои жени и момичета избират да изглеждат. Те не се интересуват от това дали са възприемани като красиви или привлекателни. Носят черно червило, боядисват косата си зелена и оформят ноктите си остри. Може би пък чудовището има свободата да прави избори и предприема действия, които обикновеният човек не може.
Има толкова много заряд в идеята да станеш чудовищен. Може би пък чудовището има свободата да прави избори и предприема действия, които обикновеният човек не може
– Какво предстои за вселената Гриша?
– Наистина не знам! С предстоящата премиера на „Нетфликс”… изглежда като да е правилният момент да отстъпя. Има толкова много истории, които искам да напиша и светове, които да опозная. Бих се завърнала към вселената Гриша, но не знам кога ще се случи това. Затова Rule of Wolves звучи като своеобразен финал, като „сбогом засега”.
Статията е публикувана в Lira.bg
Интервю на Лий Бардуго в National Public Radio
