„Трите дъщери на Ева“, или един разказ за приятелството, любовта, отговорността и вярата
Автор: Ива Екимова
03.08.2017
„Трите дъщери на Ева“ е път. Най-трудният, най-болезненият и най-щастливият – пътят към себе си.
Да откриеш себе си е мантрата на обърканото ни съвремие. Изолираният живот, в който родителите ни са имали спокойствие на битието, днес е напълно разрушен. Казват, че нашето родителство е проекция на семействата, в които сме израснали. Днес това е невалидно. Дългът да почитаме родителите си е противопоставен на задължението пред децата ни да ги научим да следват собствените си инстинкти, за да не са изправени пред огромната, объркваща и психеделична дилема между себе си и възприятието на другите за тях, когато вече е твърде късно за това.
„Трите дъщери на Ева” са всъщност нашите дъщери, които пазим като кристални статуетки, сковани от страх светът да не пречупи крехките им криле. Силното ни желание да ги направим самостоятелни, психически устойчиви и емоционално здрави воюва с желанието ни да им предадем своя житейски опит. Разнородните ценности, терзаещи Пери, родени в антагонизма на семейната среда, превръщат крехкия ѝ подрастващ характер в кълбо от неустойчиви съмнения и самоунищожителни действия, в центъра на които, търсейки себе си, тя осъзнава, че всъщност търси Бог.
Именно Бог е в центъра на увлекателното повествование, в което Елиф Шафак ни потапя, разкривайки пред нас тайнствената магнетичност на Истанбул и академичното очарование на Оксфорд, забъркано в амалгамата на вечното противоречие между Запада и Изтока. За миг владетелката на думите ни оставя с впечатлението, че главната героиня Пери носи биографичната съдба на самата Елиф, но всъщност наблюдаваме израстването на една дъщеря, захвърлена между либерализма на баща си и фанатизма на майка си, претърпяла чудовищна семейна драма. Наспери Налбантоглу израства в почвата на Истанбул, напоена от необятното познание, скрито между страниците на любимите ѝ книги, и катарзиса на любовта, в която потъва. Образът на самата Елиф Шафак се размива в характеристиките на Пери, противопоставена на бунтарката Ширин и свръхнабожната Мона, чиито взаимоотношения се разгръщат в страниците като психологически експеримент, подобно на разлистваните от Пери любими нейни книги.
Дълго се чудех как да чета романа. Геополитическите действителности се преплитат с лицемерието на класовото разделение. Корупцията се разпада пред първите набези на тероризма, а Запада завладява своите територии, използвайки най-силното оръжие – образованието на имперските възпитаници, учили в престижни университети по света. Едновременно с това историите на трите приятелки, които са свързани помежду си от обща религия, но разделени от различни съдби, са разказ за приятелството, любовта, отговорността, предателството и вярата.
В крайна сметка както в любимите ми романи на Елиф Шафак, така и в „Трите дъщери на Ева” става въпрос за любов. Любовта като себеотрицание и израстване – любовта като път. Път, по който търсиш, откриваш, отричаш и приемаш Бог. Път, по който, преминавайки през емоционални мини, все пак превързваш раните на сърцето си, за да откриеш себе си и да започнеш да се обичаш и приемаш такъв, какъвто си.
Защото както казва самата Елиф Шафак, „всяка истинска любов или приятелство е история за невероятното ни израстване. Ако сме едни и същи преди и след като сме обичали, значи не сме обичали достатъчно.“
Поръчайте „Трите дъщери на Ева“ тук.
Разгледайте останалите романи на Елиф Шафак и научете повече за авторката тук.
