Сара Дж. Маас: „Обичам да говоря с читателите си!“
Представянето на всяка нова книга на Сара Дж. Маас се превръща в глобален празник за многобройните ѝ (по)читатели, а отскоро библиотеките ни краси „Кулата на зората“ – книга шеста от поредицата „Стъкленият трон“. Започнала с историята едва на шестнадесетгодишна възраст, днес Сара е автор на редица бестселъри на The New York Times и USA Today, а книгите ѝ са преведени на тридесет и пет езика.
Разберете какво вдъхновява Сара Дж. Маас да пише и какви съвети отправя към онези, които тепърва ще градят свои собствени книжни светове в част от интервюто ѝ пред британския онлайн портал Writers & Artists!
Какво ви окуражава да пишете? Има ли книги или писатели, които са вдъхновили работата ви?
Музиката (и по-специално класическата и филмовата) е моят основен източник на вдъхновение. Вдъхновявам се и от изобразителното изкуство (обожавам Pinterest!), филмите, телевизията, пътешествията и историята. Колкото до книги и автори… има две заглавия, които препрочитах като малка и които зародиха в мен любовта към фентъзито и желанието ми да творя в този жанр – Sabriel на Гарт Никс и The Hero and the Crown на Робин Маккинли. Действието и в двете се развива в прекрасни фентъзи светове и представя силни и умни героини. Също така харесвам чудесната детска книга The Paper Bag Princess на Робърт Мънш, която окончателно ме оформи като човешко същество. Карала съм родителите си да ми я четат милиони пъти, когато бях дете.
Можете ли да разкажете нещо повече за поредицата „Стъкленият трон“ за онези, които все още не са я чели?
Накратко казано – първата книга от поредицата „Стъкленият трон“ разказва историята на едно младо момиче, което е обучен асасин и на което е предложена сделка – свобода срещу огромна жертва. По-нататък продължават нейните приключения.
Поредицата „Стъкленият трон“ може да се приеме като преразказ на историята за Пепеляшка, а освен това сте работили и по преразказ на „Двадесет хиляди левги под водата“. До каква степен класическата литература участва във взимането на решения, когато работите върху дадена история?
Не чак толкова. Понякога заимствам идеи от фолклора или от класическите романи, а понякога не го правя. Всичко зависи от самата история и това, което ме вдъхновява. Ако дадена история може да бъде вдъхновена от класическата литература или от народните поверия, правя сериозно предварително проучване и решавам коя част мога да запазя и коя – да отхвърля. Понякога запазвам много малко, понякога повече – всичко зависи от същината на историята, която искам да разкажа.
Фентъзито е толкова вълнуващ жанр – чрез него създавате изцяло нови светове. Имате ли някакъв съвет за онези писатели, които също изграждат такива светове? Как да убедят читателите си, че те са автентични?
Задайте си следните въпроси: Ако даден герой яде определена храна или носи специфично облекло, откъде идват те? Как трябва да се ядат или носят? Не е задължително да обяснявате това върху страниците, но трябва да разбирате много други фактори, като например търговски пътища, граници на кралства, география, специфични реколти и сезони. Всичко това помага да разширите света си. Също така помнете, че създаването на герой и създаването на свят за него често вървят ръка за ръка, точно както вас – вие сте продукт на своя свят. Понякога дори едва доловимите детайли от ежедневието могат да помогнат на конкретен герой да оживее.
Вие използвате социалните мрежи, за да комуникирате с читателите си. Колко важно е това според вас, за да станете успешен автор?
Честно казано, нямам представа какво ще бъде дългосрочното влияние на социалните мрежи върху моята кариера, но знам, че връзката с читателите ми онлайн е един от най-големите акценти при издаването на всяка следваща книга. Правя го, защото е забавно, защото обичам да си общувам с тях, харесва ми да чета техните мнения и да виждам техния фенарт. Ако все пак не харесвате социалните мрежи, няма нужда да ги използвате. Много автори не го правят, а в същото време са изключително успешни – Сюзан Колинс е такъв пример.
И за финал – имате ли съвет към пишещите, който искате да им предадете?
Пишете за това, което обичате. Мнозина ще ви кажат, че да ви издадат е нереалистична цел или че това, което пишете, не е „истинска“ литература. Не им обръщайте внимание. Пишете това, което харесвате, и никога не се извинявайте за него. Да, пътят към издаването е дълъг, но това е хубаво и единственият, който може да ви спре, сте самите вие, така че пишете това, което обичате, и зарежете останалото.
* * *
