Едуард Сноудън, човекът, който рискува всичко, за да разкрие системата за масово наблюдение на американското правителство, споделя за пръв път своята история, включително как е помагал в създаването на тази система и какво го мотивира да направи своите разкрития в опит да я унищожи.

На 17 септември 2019 г. в Съединените американски щати излиза една от „най-горещите“ съвременни автобиографии, а именно „Лично досие“ (Permanent Record) на бившия сътрудник на американските тайни служби Едуард Сноудън. Още в същия ден, към обвиненията за шпионаж и кражба на държавна собственост, правителството на САЩ добавя поредно дело срещу Сноудън -  за нарушаване на служебни споразумения, задължаващи го да не огласява секретна информация за дейността, която е извършвал. Отново става дума за информация, сериозно уронваща престижа на Агенцията за национална сигурност (АНС) и Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Мемоарите на Сноудън бързо се превръщат в бестселър и в едно от най-обсъжданите нонфикшън заглавия, но в началото на годината американският съд разпореди, че реализираните в страната приходи от книгата следва да отиват в американската хазна, а не при нейния автор. Паралелно, дискусията между тези, които смятат Сноудън за герой-разобличител на „тъмните страни“ на американското разузнаване и тези, които го възприемат като предател и търсач на слава, не стихва.

Герой или изменник? Живот в търсене на истина и справедливост, или в търсене на популярност и производните от нея дивиденти?

Мемоарите „Лично досие“ излизат у нас на 22 февруари с логото на издателство „Егмонт“. Книгата се състои от три части, в които за първи път Сноудън разкрива детайли от личния си живот на „момче от Белтуей“, отделя внимание на промените, настъпили в областта на информационните технологии, за да премине към работата си в тайните служби и системата за масово наблюдение, поддържана от американското разузнаване. През 2013 г. първите му разкрития за системни проследявания на телефонни разговори, на имейли, включително през програми за глобално наблюдение и разследване в сътрудничество с телекомуникационни компании и дори с чуждестранни правителства, шокираха света. В автобиографията си Сноудън отново се спира на техническите подробности на механизмите за масово наблюдение, начините, по които се прилагат и разширяват обхвата си, като специфичните термини и технологии са представени така, че да бъдат понятни и за хората, които не се занимават с програмиране и криптиране. По този начин личните мемоари се превръщат в своеобразен летопис на дигиталната епоха и технологии от най-ново време. 

Любопитен детайл са публикуваните за пръв път откъси от дневника на приятелката на Сноудън -  Линдзи Милс, които дават нова гледна точка към личните им отношения и премеждията, през които преминават. За първи път в „Лично досие“ се разкриват и подробности от живота на Сноудън в Москва, където бяга през 2013 г., получавайки временно политическо убежище. Сноудън и днес живее „под прикритие“ в руската столица, като в навечерието на появата на „Лично досие“ той обяви, че с Линдзи тайно са се оженили.

„Причината, поради която четете тази книга, е, че аз извърших нещо опасно за човек в моето положение: реших да кажа истината. Събрах поверителни документи на Разузнавателната общност, които свидетелстваха за закононарушенията на правителството на САЩ, и ги предадох на журналисти, а те ги проучиха и ги публикуваха пред скандализирания свят.

Тази книга е за причините, които доведоха до това решение - моралните и етичните принципи, от които произлезе, и за това, как се породиха тези принципи – с други думи, също така това е книга и за моя живот.“ Едуард Сноудън, „Лично досие“

---

За автора

Едуард Сноудън е роден в Елизабет сити, Северна Каролина, и израства в сянката на Форт Мийд. Системен инженер по образование, той работи като държавен служител в Централното разузнавателно управление и след това на договор с Агенцията за национална сигурност. Сноудън получава множество награди за дейността си в служба на обществото, сред които наградата „Райт Лайвлихуд“ (Награда за правилен начин на живот), германската награда „Разобличител“, наградата „Риденур“ в категорията „За истината“ и медал за храброст „Карл фон Осиецки“ от Международната федерация по правата на човека. В момента Сноудън е председател на Управителния съвет на директорите на фондация „Свобода на печата“.

13.02.2020

Ново!
24,90 лв.