Елиф Шафак в България

Авторката на „Любов“ и „Копелето на Истанбул“ пристига у нас по покана на М-ТЕЛ и ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ

На 5 април Елиф Шафак ще бъде специален гост на церемонията M-Tel Media Masters 2012, която ще се състои в „Сердика офиси“. Там Елиф Шафак ще говори за „Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите“. За най-обичаната турска писателка това ще е първа среща с българската публика, която я познава от най-успешния й роман „Любов“, издаден от „Егмонт България“ през 2010 г., и „Копелето на Истанбул“, заради който през 2006 г. срещу Елиф Шафак е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност. Преведени на повече от 30 езика, романите на Елиф са безспорни световни бестселъри, в които източната мъдрост се среща с модерната западна музика, трагедиите на патриархалното турско общество – със съвременни културни феномени като скуотинга, а разтърсващите драми – с тънък хумор, който извира от най-неочаквани места в нейните разкази.

»Никога не се питам защо пиша. За мен е неизбежно. Човек не се пита: Защо ям, защо дишам?. Това е моят начин за връзка с Вселената.«

Елиф Шафак е родена в Страсбург през 1971 година. Детството си прекарва в Истанбул, а ранните си тийнейджърски години в Мадрид, където майка й е изпратена като дипломат към Турското посолство. След Испания двете живеят в Йордания и Германия. Обратно в Анкара, Елиф завършва „Международни отношения“ в Близкоизточния технически университет, а по-късно продължава с магистратура и докторантура по политически науки в САЩ. И до днес, наред със своите романи, най-популярната и обичана авторка в Турция пише за авторитетни международни периодични издания като The Guardian, Le Monde, Berliner Zeitung, The New York Times, Wall Street Journal и Time. Израствайки като дете на самотна майка в чужда страна, в годините, прекарани в Испания, Елиф превръща в свой най-добър приятел книгите. „Бях много самотно дете, отегчено от живота, необщително. Книгите ми разкриха един нов свят и никога не ме изоставиха“ – спомня си тя. Майка й е човекът, който й подарява първата тетрадка. Окуражава я да споделя мислите си на хартия, притеснена от затворения характер на дъщеря си и склонността й да разговаря с въображаеми приятели. Вместо ежедневието си, Елиф започва да описва измислени случки, да съчинява хора, места и събития. И до днес посочва за свое най-голямо вдъхновение майка си – образована жена от турски произход, но с европейска култура, която отглежда детето си без съпруг. Затова неслучайно, когато избира своя псевдоним, Елиф пренебрегва фамилията на баща си, който изоставя семейството, когато тя е едва на една, и се спира на Шафак – името на своята майка, което в превод означава „разсъмване“. Така подписва и дебютната си книга Pinham, която получава наградата „Руми“ през 1998 година. След нея излизат: Sehrin Aynalan (1999); Mahrem (2000); Bit Palas (2002); The Saints of Incipient Insanities (2004); Med-Cezir (2005); The Bastard of Istanbul (2006), Siyah Sut (2007).

»Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет... Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки един от тях е уникален.«

Романът The Saints of Incipient Insanities е първият, който Елиф Шафак пише на английски. След това текстът е преведен и – вече на турски – още веднъж преработен от авторката. През последните осем години Елиф използва тази подход за всички свои книги. Трите романа, преведените до този момент на български език: „Любов“, „Копелето на Истанбул“ и „Чест“, са създадени именно по този начин. „Обичам да работя така, защото обичам да пътувам между два езика – разказва Елиф в интервю за програма „Хоризонт“ през 2011. – Това е трудна задача, но е много вдъхновяващо.“ Възприема „пътуването“ от един език към друг като духовно пътешествие, което й помага да се отнася с по-голямо внимание към детайлите: „Представете си, че живеете в един и същи квартал 30 години. Идва момент, в който преставате да забелязвате детайлите, защото възприемате гледката за даденост... Когато в този квартал дойде външен човек, той или тя забелязва много нюанси, защото възприятията му са свежи. Не искам да загубя тази свежест на играта.“ Постига го, като се опитва да живее като номад. Дори днес, когато е омъжена и с две деца, тя продължава да странства на ум, а физически разпределя времето си между Истанбул и Лондон.

»Ако искаш да унищожиш нещо в този живот (...), всичко, което трябва да направиш, е да го оградиш с дебели стени. То ще изсъхне отвътре.«

Подобно на нея, героите в книгите й са номади – хора, които не се вместват в категории, прекрачват извън шаблоните, а историите ги улавят в момент на промяна – в мига, в който сменят страната си, търсят идентичността си или разбиват на парчета обичайното свое ежедневие. И са цветни, никога само черни или пък единствено бели: „Трябва да надмогнеш категориите за Добро и Зло. Хората са многопластови и не можеш да ги съдиш на групи и чрез асоциации.“ Самата Елиф е най-доброто доказателство. Макар в началото на кариерата си неминуемо да попада в стереотипа „жена писателка от Турция“, от която хората очакват да разказва „истории за мюсюлмански жени, за предпочитане, тъжни истории за тъжни мюсюлмански жени“, тя бързо доказва, че нито разказите, нито стилът и езикът й могат да бъдат сковани от тесните рамки на клишетата. Историите на Елиф Шафак никога не са оградени със стени. Научила го е от баба си – суеверна и емоционална жена, която гледала на кафе и лекувала акнето на хората, като рисувала кръгове около розови тръни. И до днес авторката на „Любов“ вярва, че ако искаме да живеем истински, не трябва да се ограждаме с кръга на познатото и себеподобното, трябва да се стремим към другите, а книгите са начин да го постигнем. 

»Когато четем добър роман, оставяме малките си уютни апартаменти назад, излизаме сами в нощта и започваме да опознаваме хора, които никога преди не сме срещали... «

Повече информация за Елиф Шафак можете да откриете на www.elifshafak.com, facebook.com/Elif.Shafak и twitter.com/Elif_Safak.