„Чест” на Елиф Шафак - книга за две сърца и едно родословие

Издателство „Егмонт България” представя „Чест”, най-новия роман от популярната турска писателка Елиф Шафак. Романът излиза в Турция през лятото на 2011 година, а у нас ще бъде издаден на 5 април, едновременно с премиерата му във Великобритания. Написана първоначално на английски език, книгата излиза у нас в превод на Емилия Л. Масларова. Правата за книгата са продадени в още десет страни, сред които САЩ, Италия, Франция, Испания и Норвегия.

Елиф Шафак ще бъде в София на 5 и 6 април за премиерата на книгата си „Чест” и церемонията M-Tel Media Masters 2012, където ще бъде специален гост и ще говори за „Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите“.
 

ЧЕСТ
КНИГА ЗА ДВЕ СЪРЦА И ЕДНО РОДОСЛОВИЕ

Тиха лавандулова улица в Източен Лондон. Впримчен в капана на миналото, животът на Искендер, Есма и Юнус се преобръща в един миг от акт на брутално убийство... една нощ в Лондон през 1978 година. Убийство в името на честта...

„Чест”, най-новият роман на Елиф Шафак, е разказ за болката и загубата, верността и предателството, несгодите на емигрантите и сблъсъка между традиция и съвремие. Историята прекосява границите на Турция през Великобритания до Обединените арабски емирства. С разгръщане на пътешествието, романът засяга не само темата за семейната вярност и болката, която често нанасяме на най-близките си, но и за музиката, надеждата и изкуплението. В характерния й сладкодумен стил и с тънко чувство за хумор, Елиф Шафак за пореден път сътворява неподправен шедьовър, мост между Изтока и Запада, между това, което е сега, и което е било преди, между познатото и другостта.

Елиф Шафак е родена в Страсбург през 1971 година в семейство на турски дипломати. Родителите й се разделят, когато е само на една година, и тя израства като дете на самотна майка. Ранните си години прекарва в Истанбул, а тийнейджърските в Испания, Йордания и Германия. Завършва „Международни отношения” в Близкоизточния технически университет в Анкара, а по-късно продължава образованието си с магистратура и докторантура по политически науки в САЩ. През цялото време обаче писателката се чувства дълбоко свързана с Истанбул, който по-късно играе важна роля в творбите й. Първото си литературно отличие печели още с дебютния си роман през 1998 година, който й носи наградата „Руми”. Следват още осем книги, от които „Копелето на Истанбул” и „Любов” са издадени на български език от „Егмонт България”.

Наред с книгите й, преведени на повече от 30 езика в цял свят, най-популярната и обичана авторка в Турция пише за авторитетни международни издания, сред които „Гардиън”, „Монд” и „Ню Йорк Таймс”. През 2011 година Елиф е удостоена и с престижната френска титла Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата. Омъжена и майка на две деца, писателката разделя времето си между Истанбул и Лондон.
 

ПОВЕЧЕ ЗА РОМАНА
Историята е за престъпление в името на честа.
Романът – за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме.

Пембе Кадер и Джамила Йетер – Розова Орис и Доста Красота – така се казват близначките, родени на брега на Ефрат, но ориста им ги отвежда по пътища, в които красотата трудно се открива. Джамила остава в родното си село, завинаги сама, Пембе се омъжва и заминава за Истанбул, а след това се мести в Лондон. Но миналото – нейното и на сестра й, белязва собствените й деца:  първородния Искендер – сина, за когато майка й толкова е мечтала, най-малкия – Юнус, момчето, кръстено на пророка, оцелял в корема на кит, и средната – Есма, момичето, което мечтае да стане писател, а в крайна сметка пише една-единствена история – тази на своята майка.

Именно Есма започва разказа в „Чест“ и пак тя слага последната точка. Но нейната лична история е само брънка от верига, към която са прикачени и други съдби. Във веригата е вплетен баща й – тъжен човек, в отчаяна нужда от промяна, но толкова изплашен от промяната. Тук е и Елиас, готвачът, който познава езика на подправките, но не знае вкуса на собствения си дом, защото е свикнал да живее навсякъде. Тук е и българското момиче, което се представя за рускиня на име Роксана и танцува бразилска самба в лондонски бар.

Всички те са докоснати и променени от другите във веригата. „Всяко нещо във всемира, колкото и малко и незначително да е, има предназначението да даде отговор на нещо друго“ – вярва лелята на Емса. Освен отговор в „Чест“ всяко нещо се оказва и причина.  А всички причини се събират в престъплението на Искендер, извършил най-страшното убийство. В името на честта.

Не всеки го разбира, но някои вярват, че имат на този свят само честта.
Лишат ли те от нея – умираш.

„Докато пишех този роман, исках да погледна отблизо семейството, и по-специално отношенията майка – син. Много често майките отглеждат своите синове като султаните в семейството. Исках да разбера как се случва това, да го поставя под въпрос, но без да го съдя“ – така отговаря Елиф Шафак на въпроса защо решава да напише книга, в която основна тема са тъй наречените убийства на честта.
През последните години убийствата на мюсюлманки, които според роднините си са донесли позор на рода, се превръщат във важна тема в западните общества. Най-често жертвите са жени, обвинени в извънбрачни връзки, отказали да се омъжат за предопределените им съпрузи или станали жертва на сексуално престъпление. Дори само подозрението, че една жена е донесла позор, е достатъчно за посегателство над живота й.

Гледната точка, която Елиф Шафак представя в „Чест“, обаче не се ограничава дотук: „Патриархалните култури склонни да правят жените нещастни. Но не мисля, че в подобни общества е лесно и да си мъж, особено млад мъж“ – категорична е авторката.

В „Чест” младият мъж е Искендер – героят, от чието име са написани част от главите в книгата. Не случайно „Искендер” е заглавието на турското й издание. „В романа има една глава, в която това момче открива сложната природа на любовта – разказва Елиф Шафак. – Тази тема ме хипнотизира. Исках да се фокусирам върху това как, съзнателно или несъзнателно, нараняваме най-силно тези, които най-силно обичаме.“