Островът на изгубените дървета
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на островa, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно за Лондон.
Години по-късно смокинята в градината – единствената връзка на дъщеря им Ада с дома, който никога не е посещавала – бди над нея, докато Ада се опитва да намери себе си и отговорите на неразкрити тайни.
---
„„Островът на изгубените дървета“ е силно и завладяващо произведение. Свят на суеверия, природна красота и сурова лоялност към рода ще превземе вашия свят. Озовали се сред плътните лабиринти на паметта, ще оставите встрани своята собствена. С мъдрост и оригиналност се размиват границите между история и природа.“ – „Файненшъл таймс“
„Блестящ роман, който звучи с характерното за Шафак състрадание към пренебрегнатите и недообичаните, към тези, които историята е заточила, изключила или разделила. Знам, че ще развълнува много читатели по света така, както развълнува мен.“ – Робърт Макфарлън
„Трогателно. . . Шафак знае точно кога да зададе въпроси, които нямат отговор, кога да заглуши сетивата, кога да предложи смислени размишления, елегантни метафори, кога да докосне сърцето. – „Съндей таймс“
„Прекрасен, разбиващ сърцето роман, съсредоточен върху мрачните тайни на гражданските войни и злините на екстремизма: Кипър, злочести любовници, погубени любими, наранени деца. Откъсване.“ – Маргарет Атууд
„Балсам за нашите наранени времена.“ – Дейвид Мичъл
„С думите си Шафак създава нов дом за нас.“ – Колъм Маккан
Елиф Шафак
Съвременна литература
Твърда
143 x 208 мм
352
9789542726487
ВИЖТЕ ОЩЕ:
5 исторически романа, които ще ви пренесат в друго време
* * *
„Обичам да съм последователна в ревютата си, когато разказвам за сюжета на една книга, и да успея да обобщя най-важното в няколко думи. За „Островът на изгубените дървета“ това обаче сякаш е невъзможно. Сюжетът така се преплита между няколко поколения, герои и локации, че да се опитам да го разплета и обобщя ми се струва нередно. Чудех се дали да се фокусирам върху Дефне и Костас, туркиня и грък, обитаващи един остров, но разделени от религия, войни и политика, вечно търсещи път един към друг. Любовта им е забранена и може да доведе до тежки последствия за семействата им, но това далеч не им пречи да водят тайни срещи под смокинови клони. Или да разкажа за изгубената Ада, тийнейджърка, родена и израснала в Англия, но с дълбоки корени в Кипър. Или Мерием, дълбоко религиозната сестра на Дефне, която вижда джинове и пророчества където и да се обърне. А може би за любимите ми Юсуф и Йоргос, с тяхната гостоприемница на границата между двата свята, които пазят тайните на не една забранена любов.
Но най-вече – възможно ли е да пропусна онова, което ги свързва? А именно – една смокиня, посадена в Кипър, и също като героите, намерила нов дом в чужбина. Вековното дърво наблюдава героите, страда, радва се и бди над тях, тъгува, когато ги няма, и с мъдрост разсъждава за събитията, които променят света ѝ. Малко автори могат да изградят толкова пълнокръвен и реалистичен образ в лицето на едно дърво, но ако някой може да се справи, то това е Елиф.
Шафак не е просто добър писател – тя е истински разказвач и поет, който с няколко думи те въвлича в света на своите герои и те кара да съпреживееш всичко с тях. Изумително е колко много е събрано в един роман, който всъщност никак не е обемен: факти и информация по ботаника, орнитология; история, обхващаща десетилетия, обичаите и привичките три народа; и необятно чувство на меланхолия, пропито в страниците. След такъв роман смокините никога не могат да бъдат същите.“
Напишете първи своето мнение за изданието
Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на 15 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул”, „Чест” и “Трите дъщери на Ева”. От издаването си в България през 2009, „Любов” продължава да присъства в класациите за бестселъри. Творбите на Елиф Шафак са предевени на 48 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.