Глава 48

Приятелите са отново заедно

Децата в приюта на Ма Грънтър също усетили зимния мраз. За разлика от добре хранените и облечени деца те били с парцаливи дрешки, ядели само зелева чорба и загивали от глад, студ и липса на обич и грижи. В малкото гробище в задния двор лежали десетки безименни Джейн и Джон и само другите сирачета тъжали за тях.

Ма Грънтър имала нужда от още деца за попълване на бройката. Джон Тормоза бил натоварен със задачата да доведе колкото може повече и колкото може по-големи деца – малките не издържали дълго и умирали по-бързо. Три пъти в годината сиропиталището било посещавано от комисия, която проверявала дали броят на децата отговаря на отпусканите за отглеждането им пари.

Ма Грънтър натрупала състояние и живеела като най-богатите хора в Корнукопия. Камината ѝ горяла безспирно, изтягала се на дълбоки кадифени фотьойли, ходела по копринени килими и се завивала с меки вълнени одеяла. Масата ѝ била отрупана с най-вкусните деликатеси и най-скъпите вина. Гладуващите деца само долавяли омайното ухание на доставяните в покоите ѝ барънстаунски пайове и кърдсбъргски сирена. Джон Тормоза наблюдавал питомците, а Ма Грънтър се показвала само за да посрещне инспекторите и да изкрънка още пари.

Дейзи не обърнала внимание на двете нови момчета, които като всички новодошли били мръсни и опърпани. Двете с Марта били много заети, тъй като се грижели за малките деца и полагали усилия да ги спасят от пагубния глад и изтощение. Давали им от своята храна, а Дейзи била в синини от тоягата на Джон Тормоза, тъй като пазела децата от ударите ѝ. Единственото, което ѝ направило неприятно впечатление при пристигането на двете момчета, била готовността, с която се съгласили да се казват Джон. Дейзи нямала представа, че анонимността била спасение за тях.

Седмица след пристигането на Бърт и Родерик Дейзи и Марта организирали празненство за рождения ден на близнаците на Хети Хопкинс. Повечето деца не знаели рождените си дати и Дейзи избирала някой ден, за да ги честват, пък било то и само с двойна порция зелева чорба. Въпреки че пред Джон Тормоза всички били Джон и Джейн, Марта и Дейзи насърчавали децата да не забравят истинските си имена.

Дейзи откраднала от Ма Грънтър две шувилски сладки и макар уханието им да било изкусително, успяла да ги скрие и ги дала на близнаците на рождения им ден.

– Много вкусно! Много! – ахнали те.

– Сладките са от столицата Шувил – обяснила Дейзи.

Тя често разказвала на децата за онова, което помнела от училище, като описвала и посетените от нея градове. Марта не била ходила никъде и обичала да слуша за Барънстаун, Кърдсбърг и Шувил.

Близнаците преглъщали последните трохи от сладките, когато Джон Тормоза се втурнал в стаята. Дейзи понечила да скрие чинията, по която имало малко крем, но той го видял, вдигнал тоягата и се развикал:

– Пак си крала, Грозна Джейн!

Бърт бил наблизо и се притичал на помощ на слабичкото момиче с кърпения гащеризон. Грабнал тоягата и казал заплашително на Джон Тормоза:

– Само да си посмял!

Дейзи доловила шувилския му акцент, ала не го познала, тъй като Бърт бил пораснал и вече нямал онова детинско изражение, което помнела. Той също не я познал. От малкото смугло момиченце с кестеняви опашчици нямало помен и пред него стояла непозната девойка с големи блестящи очи.

Джон Тормоза дърпал тоягата и Родерик се притичал на помощ на Бърт. Последвала кратка схватка и децата за пръв път видели тиранина победен и със сцепена устна. Веднага се разчуло, че новите момчета се притекли на помощ на Дейзи и на близнаците и че Джон Тормоза си тръгнал с подвита опашка.

Късно вечерта, когато децата се приготвяли за сън, Дейзи и Бърт се срещнали на стълбите. Настъпило неловко мълчание.

– Благодаря за днес – продумала Дейзи.

– Няма защо. Той често ли се държи така?

– Да. Важното е, че близнаците си изядоха сладките. Благодаря ти!

Бърт забелязал нещо познато в чертите на момичето и ясно доловил шувилския акцент. Загледал се в избелелия гащеризон и попитал:

– Как се казваш?

Дейзи се огледала, за да се увери, че никой не ги подслушва, и пошепнала:

– Дейзи. Но ако Джон Тормоза е наблизо, името ми е Джейн.

– Дейзи! Аз съм Бърт! Бърт Биймиш!

Двамата се прегърнали, заплакали и за миг се върнали в онези безгрижни години, когато били малки деца и играели в слънчевата градина на двореца, майката на Дейзи и бащата на Бърт били още живи, а Корнукопия била най-щастливата страна в света…