Антарктическа кухня

49,90 лв.

Как се приготвят пингвински руладини?

Каква е рецептата за кисело зеле по антарктически?

Кой е най-любимият десерт на птиците скуа?

Всяка година учени от десетки страни пътуват до Антарктида, за да разкрият скритите мистерии на природата със своите изследвания. Те са едни от най-видните специалисти в съответните области. С тях е и малка група готвачи, а техните инструменти са традиционните печки, тигани и тенджери.

Резултатите от работата на учените ще бъдат публикувани в научни списания, докато резултатът от тази на готвачите няма да има медийно отразяване, но е жизненоважна за всички.

„Антарктическа кухня“ е уникално, единствено по рода си издание, събрало в себе си историята на първите експедиции до Ледения континент, когато продуктите, използвани от готвачите, са били предимно местните животни, до опита на 36 готвачи от 29 страни по света, които творят кулинарни шедьоври в екстремните условия на Ледения континент.

Авторите на книгата – българският учен и полярен изследовател проф. Христо Пимпирев, испанският писател, учен и ръководител на полярната база „Хуан Карлос I“ Хавиер Качо и журналистът и фотограф Иглика Трифонова – събират в едно издание историята на изследванията на Антарктика и историята на храната на експедициите дотам. Сред страниците ще откриете и повече от 60 рецепти и споделени професионални тайни за приготвянето на ястия, които са любими в съответните бази. Това превръща книгата и в своеобразен кулинарен калейдоскоп на световната кухня с кулинарни предложения от всички точки на планетата.

- - -

„Великите мечтатели са тръгвали към неизвестното, носейки със себе си надеждата, че някой ден ще се завърнат да разкажат на останалите колко необятна и красива е нашата земя, макар и облечена от хиляди тонове лед и сняг. Да… аз бих тръгнал с тях, вземайки любимия си тиган, остър нож и чувството си за хумор.“ – Ути Бъчваров

Автори
Христо Пимпирев, Хавиер Качо, Иглика Трифонова
 Тип
 Кулинарни книги
 Корица
 Твърда
 Формат
 21 x 28
 Страници
 288 цветни
 ISBN/Баркод
9789542724988

За авторите:

                                                                                                © Dragomir Mateev

ХРИСТО ПИМПИРЕВ

Професор, доктор на науките, Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учен и полярен изследовател. Основател и председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 28 Национални антарктически експедиции, извършва научни изследвания и в Баварските Алпи, Непалските Хималаи, Великото Китайско карстово плато, Колумбийските Анди, архипелага Чонос – Южно Чили, о-в Елсмир – Канадска Арктика, и в проект за търсене на злато в Южен Виетнам.

Първият българин, поставил националния трибагреник на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Вицепрезидент на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (2006–2009 г.) и вицепрезидент на Европейския полярен борд (2009–2012 г.). Автор на 9 книги, 9 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации.

Носител на множество награди, сред които орден „Кирил и Методий“ I степен; най-високият монголски държавен орден „Полярна звезда“ за заслуги при създаването на Монголския антарктически институт и полагане основите на монголските научни изследвания в Антарктика; „Златна книга“ за принос към развитието на българската наука и култура и други. Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън, Антарктика, носят неговото име.

ИГЛИКА ТРИФОНОВА

Иглика Трифонова е член на пет български експедиции до Антарктида. Първоначално участва като фотограф, а следващите пъти като член на екипа на биоложки и социологически научни проекти. Започва да се занимава с фотография на 16 години. В продължение на няколко години е парламентарен фотограф на свободна практика. Междувременно работи в различни вестници и списания като фотограф и журналист. Нейни снимки са публикувани многократно в български издания, в испанското списание „Дон Балон", в руското списание „Экология и жизнь“, както и в българското издание на „National Geographic".

Има пет самостоятелни фотоизложби в България и в Русия, както и седем участия в колективни фотографски и живописни изложби. Председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България) и вицепрезидент на АПЕКС Интернешънъл (2013–2014 г.) Организатор на образователни събития и лектор на полярна тематика в българските училища. Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт.

ХАВИЕР КАЧО

Хавиер Качо започва кариерата си като учен физик в Испанската национална комисия за космически изследвания, изучавайки озона в атмосферата. Появата на озоновата дупка над Антарктида му позволява да участва в Първата испанска научна антарктическа експедиция. Това променя живота му и той се връща на Ледения континент още няколко пъти, за да продължи изследванията си.

По-късно работи в испанската антарктическа програма като секретар на испанския научен комитет за антарктически изследвания. По време на три кампании той е командир на испанската полярна база „Хуан Карлос I“, а през 2020 г. се завръща в Антарктида като член на 28-ата българска антарктическа експедиция. Участвал е и в различни изследователски кампании в Арктика, организирани в рамките на Европейския съюз.

През целия си живот е свързан с образователните дейности. През 1989 г. написва първата книга на испански език за озоновата дупка. Автор е на пет книги за историята на полярните изследвания – „Амундсен-Скот: дуел на Антарктида“, „Шакълтън, несломимия?“, „Нансен, полярният изследовател, който искаше да промени света“, „Героите на Антарктида“, както и на детския роман „Приключенията на Пити на Антарктида“. Сътрудник в радиопрограми и популярен лектор. Пише статии за National Geographic History (Испания) и други списания. Той е най-известният испански автор на книги с полярна тематика.

Почетен член на няколко географски дружества, награден с медал за въздухо-плавателни заслуги от Испания. През 2020 г. един от островите край Антарктида получи названието „Качо“ в чест на Хавиер Качо за големия му принос за популяризирането на Антарктика и за дългогодишната му подкрепа за българската антарктическа програма.

Снимки от премиерата на книгата

Напишете първи своето мнение за изданието

Добавяне на коментар: