Глава 40

Бърт открива улика

Когато чул за фургона, Спитълуърт замерил Роуч с един тежък дървен стол, но майорът бил много як, запокитил стола в ъгъла и сграбчил дръжката на сабята си. Двамата стоели разярени един срещу друг в сумрачната стая на стражите, а Флапун и тайните агенти ги гледали онемели.

– Тръгвай и оправяй кашата, която забърка! – креснал лордът.

Разгневеният майор излязъл, а в главата му се въртели всички начини на мъчение, на които би подложил гадния лорд.

– А вие ще ми докладвате утре дали Роуч е свършил каквото заповядах – обърнал се Спитълуърт към тайните агенти. – Ако в града продължава да се шушука за глад и мизерия, Роуч отива в тъмницата!

Злокобните лапи изчакали Шувил да заспи и избрали една отдалечена къща в покрайнините на града. Трябва да ви кажа с прискърбие, че след като разбили вратата, те убили стопанката – добра старица и авторка на няколко богато илюстровани книги за рибите в река Флума. Изнесли тялото ѝ, за да го заровят на незнайно място, и започнали да правят отпечатъци с четирите дървени лапи на Дъвтейл. После строшили мебелите, разбили аквариумите и оставили рибите да се мятат по пода.

На сутринта агентите докладвали, че задачата е изпълнена. Шувил за пръв път бил нападнат от Икабог. Злокобните лапи се били усъвършенствали не само в отпечатъците от краката на чудовището, ами и в оставянето на следи от нокти и зъби с помощта на остри метални прътове. Хората се ужасили от съдбата на злочестата старица и вече никой не се съмнявал, че Икабог съществува. Бърт и госпожа Биймиш били сред насъбралия се народ. По-късно майката се прибрала, за да приготви вечеря, но Бърт останал и разгледал всички следи, като се опитвал да си представи чудовището, та един ден да бъде подготвен за схватката на живот и смърт. Както се досещате, той не се отказал от решението да отмъсти за баща си.

Запомнил всички подробности и се прибрал у дома. Бил много ядосан и се затворил в стаята си. Извадил медала за храброст на баща си и малкия медал, който кралят му подарил след спречкването с Дейзи. Така и не намерил по-добър приятел от нея и му било много мъчно, че заминала за Плуритания, но поне с баща ѝ били далеч от лапите на Икабог.

Сълзи на гняв потекли от очите му. Толкова искал да го вземат в отряда за борба с Икабог! Бил уверен, че ще бъде отличен войник, готов да загине в боя. Загубата на съпруг и син в схватка с Икабог би съсипала майка му, но пък щял да стане истински герой – като баща си!

Унесен в мисли за мъст и слава, Бърт изтървал малкия медал и се навел да го търси под леглото. Измъкнал го заедно с нещо твърдо, потънало в паяжини.

На светлината на свещта видял мъничка лапа от дървения Икабог, който господин Дъвтейл му бил издялкал. След като натрошил играчката с ръжена, Бърт си мислел, че късчетата са изгорели в огъня, ала ето че малката лапа се била изтъркулила под леглото.

Миг преди да я хвърли в камината, той размислил и решил да я разгледа по-подробно.