Глава 4

Тъжната къща

Госпожа Дъвтейл била погребана в гробището на градчето, където намирали покой поколения предани кралски служители. Дейзи стояла ръка за ръка с баща си и дълго гледала гроба, а Бърт не откъсвал очи от нея и когато си тръгвал с тъжния си баща и разплаканата си майка, искал да каже нещо на приятелката си, ала не намирал думи на утеха за нещо толкова ужасяващо като смъртта на майка ѝ. Не можел да си представи как би се чувствал, ако собствената му майка изчезне завинаги в студената твърда земя.

Когато всички си тръгнали, господин Дъвтейл изместил лилавия кралски венец от надгробния камък и на негово място сложил малкото букетче кокичета, които Дейзи набрала сутринта. Бащата и дъщерята се прибрали у дома си, който никога вече нямало да бъде същият.

След седмица кралят тръгнал на лов. Всички по пътя му излизали в дворовете си, за да му се поклонят и да го приветстват. Той забелязал, че дворът на една къща е безлюден. На прозорците и на вратата висяло черно траурно платно.

– Кой живее тук? – обърнал се кралят към майор Биймиш.

– Семейство Дъвтейл, Ваше Величество.

– Дъвтейл, Дъвтейл… – замислил се Фред. – Чувал съм това име.

– Господин Дъвтейл е вашият кралски дърводелец, а госпожа Дъвтейл е… беше… вашата главна шивачка.

– А, да. Спомних си – побързал да каже кралят и пришпорил млечнобелия си кавалерийски кон в галоп покрай потъналата в траур къща, като си наложил да мисли само за предстоящия лов.

От този ден насетне всеки път когато отивал на лов, той поглеждал към тъжната къща и пред очите му била мъртвата шивачка с аметистовото копче в ръка. Един ден не издържал и извикал главния съветник.

– Херингбоун, нали знаеш онази къща на пътя към парка? Хубавата къща с голямата градина?

– Това е домът на Дъвтейл, Ваше Величество.

– О, значи той живее там? – уж непринудено рекъл кралят. – Струва ми се, че тази къща е доста голяма за такова малко семейство. Чух, че са само двама.

– Точно така. След като майката…

– Мисля, че не е много честно такава голяма и хубава къща да е обитавана от толкова малко семейство. Има пет или шестчленни семейства, които се нуждаят от повече място.

– Ваше Величество, искате да преместя Дъвтейл в друга къща, така ли?

– Да – кимнал Фред, като се престорил, че намества сатенената си обувка.

– Разбрах желанието ви, Ваше Величество – поклонил се главният съветник. – Ще разменя къщата на Роуч с къщата на Дъвтейл.

– Къде се намира домът на Роуч?

– В края на градчето. Близо до гробището…

– Подходящо – прекъснал го кралят и скочил на крака. – Подробностите не ме интересуват. Действай, Херингбоун, разчитам на теб.

И така, Дейзи и баща ѝ разменили дома си с дома на капитан Роуч, който също бил кралски страж. Следващия път, когато кралят отивал на лов, на хубавата къща до парка нямало черно платно и четиримата палави синове на Роуч (онези, които измислили прякора Масленко за закръгления Бърт) изскочили на двора и приветствали краля с националното знаме в ръце. Крал Фред се усмихнал до уши и махнал в ответ. Само след няколко седмици забравил за мъката на семейство Дъвтейл и бил отново щастлив.