Глава 39

Бърт и отряда за борба с Икабог

А сега ще се върнем в Шувил, където се случвали не по-малко съдбовни неща.

Нали си спомняте деня на погребението на майор Биймиш, когато Бърт се върна у дома, счупи с ръжена дървената фигурка на Икабог и се закле, че щом порасне, ще отмъсти на чудовището за смъртта на баща си?

Е, Бърт вече бил на петнайсет. По онова време на тази възраст момчетата можели да стават войници и тъй като отрядът за борба с Икабог набирал доброволци, едно ранно понеделнишко утро Бърт скрил учебниците си в плета на градината и без да казва на майка си, не отишъл на училище, а тръгнал към двореца, за да се запише войник. За късмет носел под ризата сребърния медал за храброст на баща си.

По пътя се натъкнал на пощенския фургон, който бил заобиколен от тълпа хора. Не обърнал внимание на виковете, тъй като обмислял отговорите на евентуалните въпроси на майор Роуч.

И през ум не му минало, че пристигането на пощенския фургон щяло да доведе до сериозни последствия, а и да го въвлече в опасни произшествия.

Преди да продължим с Бърт, ще ви разкажа малко повече за фургона.

След като лейди Есланда уведомила крал Фред за негодуванието на хората срещу данъка за Икабог, Спитълуърт и Флапун се постарали Негово Величество да не научава каквито и да е извънстолични вести. Шувил бил все така богат и процъфтяващ, а кралят вече не посещавал провинцията и вярвал, че хората там живеят така, както и столичаните. Междувременно двамата лордове обрали народа и по улиците на другите градове обикаляли просяци, магазините били затворени, а витрините – обковани с дъски. Хитрият Спитълуърт се досетил, че трябва да получава и да чете пощата на краля, за да крие писмените оплаквания. Наел разбойници, които пресрещали пощенския фургон и вземали писмата. За това знаели само майор Роуч (отговорникът по наемането на бандитите) и лакеят Канкърби, който подслушал обсъждането на плана.

Дълго време всичко вървяло по мед и масло, но в същия онзи понеделник, когато Бърт тръгнал към двореца, планът се провалил. Бандитите нападнали фургона, смъкнали кочияша на пътя, но не успели да вземат пощата, тъй като конете се подплашили от изстрелите на пушките и хукнали. Фургонът влетял по улиците на Шувил. Най-накрая един ковач сграбчил юздите и конете спрели в градчето в града. Пощата стигнала до двореца и служителите отворили с нетърпение писмата от близките си.

Малко след това Бърт стигнал в двореца и казал на стража:

– Идвам да се запиша в отряда за борба с Икабог.

Мъжът записал името му и отишъл да докладва на майор Роуч. От стаята на стражите се носели викове. Стражът почукал и чул гневния глас на Роуч:

– Влез!

В стаята били разяреният майор, зачервеният като домат Флапун в раиран копринен халат и лакеят Канкърби, който чувал и знаел всичко. Точно той видял фургона и дотичал да уведоми Флапун, че писмата са стигнали до двореца. Лордът изхвърчал от спалнята, втурнал се в стаята на стражите, укорил Роуч и избухнал скандал. Очаквало се всеки миг Спитълуърт да се върне от приюта и да обвини Флапун и Роуч в довелото до разкриване на измамата нехайство.

– На портала чака Бърт Биймиш – съобщил стражът. – Иска да се запише в отряда за борба с Икабог.

– Да си ходи! Заети сме! – заявил Флапун.

– Не бива да отпращаме сина на Биймиш – възразил Роуч. – Нека дойде. Канкърби, остави ни насаме!

Лакеят се заизвивал като невестулка и замънкал:

– Надявах се, че ще ме възнаградите за…

– За какво? Че си видял фургона? Всеки идиот може да го види! Да се беше метнал на капрата и да го беше докарал в двореца! – срязал го Флапун.

Разочарованият Канкърби си тръгнал и стражът отишъл да доведе Бърт.

– Роуч, за какво ти е този новобранец? Първо трябва да разрешим проблема с пощата! – избухнал Флапун.

– Това не е кой да е новобранец. Момчето е син на националния герой майор Биймиш. Ако си спомняте, вие го застреляхте.

– Добре де, добре – нервно рекъл лордът. – Все пак не забравяй, че всички забогатяхме от този нещастен случай. Какво иска момчето? Може би компенсация?

Стражът довел развълнувания Бърт. Роуч го познавал – нали със сина му Родерик били приятели.

– Добро утро, Биймиш. Какво мога да направя за теб?

– Майоре, моля да ме запишете в отряда за борба с Икабог. Разбрах, че имате нужда от хора.

– Какво те накара да вземеш това решение?

– Искам да убия чудовището, което уби баща ми.

В краткото последвало мълчание майор Роуч изпитал силно желание да прилича поне малко на лорд Спитълурт в скалъпването на всевъзможни лъжи и оправдания. Погледнал Флапун с надежда да му помогне, ала лордът съзрял опасността и не продумвал. Последното, от което отрядът имал нужда, било неустрашим воин, решен на всяка цена да намери и убие Икабог.

– Не одобряваме всеки кандидат – подхванал Роуч, за да спечели време. – Имаме доста изисквания. Можеш ли да яздиш?

– Разбира се – уверил го Бърт.

– А владееш ли битката със сабя?

– Да. При това добре.

– Как си със стрелбата?

– Улучвам бутилка от единия в другия край на двора.

– Проблемът е, че… си малко…

– Глуповат – обадил се Флапун, който нямал търпение да отпратят момчето, че да обсъдят спешния проблем с писмата.

– М-моля? – пламнал Бърт.

– Учителката ти ми каза – излъгал лордът. – Тя смята, че си леко тъповат. Ставаш за друга работа, но бойното поле е опасно и изисква много ум и разум.

– Оценките ми са високи – възразил горкичкият Бърт, като едва овладял трептенето на гласа си. – Госпожа Монк никога не ми е казвала, че съм…

– Ами как да ти каже! Само един глупак може да допусне, че мила жена като нея може да каже на глупака, че е глупак! Моят съвет е да се научиш да правиш сладки като майка си. Забрави за Икабог!

Бърт усетил, че ще се разплаче, ала стиснал зъби и рекъл:

– Бих се радвал на в-възможността да докажа, че не съм глупав.

Роуч не искал да е груб като Флапун, но тъй като най-важното било да не допуснат момчето да се присъедини към отряда, заявил:

– Съжалявам, Биймиш, но не ставаш за войник. Както те посъветва лорд Флапун, най-добре да…

– Благодаря ви – прекъснал го Бърт. – Съжалявам, че ви загубих времето.

Поклонил се и си тръгнал. Излязъл от двореца и хукнал по улицата. Чувствал се обиден и унизен. Не искал да се върне в училище. Не и след като чул какво мисли учителката за него. Отправил се към вкъщи. На всеки ъгъл имало скупчени хора, които обсъждали писмата в ръцете си.

Госпожа Биймиш била в кухнята и също държала писмо.

– Бърт, защо не си на училище?

– Заболя ме зъб.

– О, горкичкият! Получих писмо от братовчеда Харолд. Притеснява се, че ще трябва да затвори механата и прекрасния хан в Джеробом, които построи с толкова усилия. Пита ме дали не мога да му намеря работа в двореца. Какво ли се е случило? Семейството му гладувало.

– Пак работа на Икабог. Джеробом е най-близо до Маршландия и хората вероятно ги е страх да излизат вечер и да ходят в механата.

– Отвратително чудовище!

Майката оставила писмото и преди да тръгне за работа, казала:

– Бърти, миличък, непременно намажи зъба с карамфилово масло!

Целунала сина си и излязла.

Бърт се хвърлил на леглото и заплакал от яд и разочарование.

Междувременно по улиците на Шувил се надигала вълна от безпокойство и гняв. Хората най-сетне разбрали, че роднините им на север са бездомни и гладуват.

Лорд Спитълуърт се върнал привечер и заварил столицата да ври и кипи.