Глава 36

Корнукопия в криза

Минали година… две… три…

Процъфтяващото кралство Корнукопия, на което съседите завиждали за невероятно плодородните земи, за майсторите сиренари, колбасари, винари и сладкари, както и за щастливия народ, се променило до неузнаваемост.

Само Шувил останал същият. Спитълуърт внимавал Фред да не забележи упадъка в страната и харчел ли, харчел от кралската хазна, така че промените – особено в градчето в града – били почти незабележими. За съжаление, хората на север бедствали. Затваряли магазини, механи, ковачници, коларници, винарни и ферми. Непосилният данък за Икабог бил причина за обедняването, но най-лошото било, че заплахата от чудовището висяла над главите им – разбити врати, ужасяващи следи във ферми и в къщи…

Онези, които се осмелявали да изразят съмнението си в съществуването на Икабог, били посещавани от Злокобните лапи. Спитълуърт и Флапун дали това име на командата, която убивала неверниците и оставяла следи от чудовището. Ако жертвите живеели в центъра на града, близостта на съседите затруднявала осъществяването на привидното нападение на Икабог. В тези случаи Спитълуърт организирал съд и заплашвал задържаните с живота на близките им. Те нямали избор и като Гудфелоу и другарите му признавали, че са виновни.

Наложило се да построят още затвори. Както и още сиропиталища, но може би ще попитате защо… Ами защото убитите и затворени родители се множали. Хората се затруднявали с изхранването на собствените си деца и нямали възможност да се грижат и за сирачетата. Освен това бедните умирали от глад. Родителите гледали първо да нахранят децата си и те умирали последни, като оставали без грижи след смъртта на майките и бащите. Имало случаи, когато обеднелите отчаяни родители давали децата си в сиропиталище, за да имат храна и покрив над главите. Помните ли смелата прислужница Хети, която предупреди лейди Есланда, че капитан Гудфелоу и другарите му вероятно ще бъдат екзекутирани? С помощта на златните монети на лейди Есланда тя успяла да стигне до лозята на баща си в покрайнините на Джеробом. След година се омъжила за младеж на име Хопкинс и родила близначета – момче и момиче. Данъкът за Икабог бил непосилен за семейството. Закрили малката си бакалия, а родителите на Хети не можели да припечелват от винопроизводство и умрели от глад. Хети и съпругът ѝ изпаднали в отчаяние и завели децата в приюта на Ма Грънтър. Близнаците плачели сърцераздирателно и едва ги откъснали от прегръдката на майка им. Вратата се затръшнала, резетата и синджирите били пуснати и ридаещите родители си тръгнали с надеждата, че децата им поне ще останат живи.