Глава 34

Още три лапи

– Какво толкова се е случило? – викнал Спитълуърт на агента, който го чакал в Синята зала.

– Уважаеми лорде, хората говорят, че чудовището… подскача на един крак – едва изрекъл задъханият мъж.

– Как така?

– Ами забелязали, че следите са само от лява лапа.

Спитълуърт онемял. Изобщо не допускал, че простият народ ще забележи такава подробност. Той никога не се бил грижил за каквато и да е животинка – дори за собствения си кон – и не му минало през ума, че следите от краката на животните може да са различни.

– За всичко ли трябва да мисля аз! – избухнал лордът и се отправил към стаята на стражите.

Заварил Роуч да пийва вино и да играе на карти с няколко приятели. Майорът скочил и го последвал в коридора.

– Веднага свикай отряда за борба с Икабог! – изсумтял Спитълуърт. – Тръгвайте към блатото и вдигайте колкото може повече шум! Искам всички от Шувил до Джеробом да ви забележат! Разположете войската около блатото и сложете патрули на брега!

– Но… – опитал да възрази свикналият на спокоен и охолен живот майор, който само от време на време излизал от двореца и обикалял Шувил в пълна униформа.

– Никакво „но“! Действай! Хората говорят, че на север няма войска! Събуждай войниците и остави само двама, че ще ми трябват за една работа.

Намусеният Роуч хукнал да сбере войската, а Спитълуърт слязъл в тъмницата. Отдалеч чул, че Дъвтейл пее химна. Извадил сабята си, кимнал на тъмничаря да отключи килията и извикал:

– Дъвтейл, спри да пееш!

След отказа да го освободят, дърводелецът съвсем се отчаял и в погледа му се долавяло нещо налудничаво. Не се бил бръснал и подстригвал седмици наред.

– Казах ти да млъкнеш! – ядосал се Спитълуърт. – Веднага издялкай още три лапи! Две десни и една лява. Разбра ли?

Дъвтейл спрял да тананика и попитал с отчаян глас:

– Ако ги направя, ще ме пуснете ли да се върна при дъщеря ми?

Лордът се подсмихнал – само един луд можел да допусне, че ще остане жив след направата на още три лапи.

– Иска ли питане! Утре рано ще ти донесат необходимия материал. Щом издялкаш лапите, ще те пусна на свобода.

Както заповядал, в двореца го чакали двама войници. Завел ги в покоите си, проверил дали Канкърби не се спотайва наоколо, заключил и казал:

– Ако съм доволен от работата ви, ще ви дам по петдесет дуката. – Войниците се зарадвали и се приготвили да изслушат нарежданията. – Ще следвате лейди Есланда денонощно! Без да ви забележи! Ще издебнете момент, в който е сама и наоколо няма никого и ще я отвлечете. Ако избяга и ако ви видят, ще отрека, че имам нещо общо с това и ще ви убия.

– А какво да я правим след това? – попитал единият войник, чиято радост бързо-бързо се изпарила.

– Ами една придворна дама не може да има съдбата на месар, нали? Икабог не може да влезе в двореца и да я изяде! Най-добре я закарайте в имението ми – усмихнал се подлият лорд. – Уведомете ме, че сте пристигнали и веднага ще дойда.