Глава 26

Задача за господин Дъвдейл

На другата сутрин Дейзи била на училище, а баща ѝ майсторял нещо в работилницата, когато майор Роуч почукал на вратата. Господин Дъвтейл го познавал, тъй като семейството на майора било настанено в старата му къща, пък и Роуч станал командир на кралската стража след смъртта на Биймиш. Майорът отказал да влезе и рекъл:

– Дъвтейл, изпращат ме от двореца със спешна задача за теб. Оста на кралската карета се счупи, а Негово Величество се кани да пътува.

– Как така? Поправих я миналия месец.

– Ритнал я един от конете. Ще дойдеш ли?

– Разбира се – съгласил се дърводелецът, който не можел да откаже възложена от краля работа.

Двамата с Роуч тръгнали по слънчевите улици на градчето в града, разговаряли за това-онова и скоро стигнали до кралските конюшни. Няколко работници се суетели пред вратата. Един държал празен чувал за брашно, а друг въже.

– Добро утро – поздравил Дъвтейл и в този миг чувалът се озовал на главата му.

Дърводелецът бил много силен – ритал и блъскал с всички сили, ала мъжете извили и вързали ръцете му зад гърба.

– Само да си гъкнал и ще видиш какво ще сполети дъщеря ти! – изсъскал Роуч в ухото му.

Повели го към двореца. Не виждал къде отиват, но се досетил, тъй като слезли два етажа надолу и стигнали до хлъзгави каменни стъпала. Усетил силен хлад и разбрал, че е в тъмницата. Чул завъртането на железен ключ и ехтенето на решетки. Хвърлили го на пода и свалили чувала от главата му. Наоколо царял пълен мрак. Един от войниците запалил факла и Дъвтейл видял върховете на излъскани до блясък ботуши. Вдигнал очи и срещнал ехидната усмивка на Спитълуърт.

– Добро утро, Дъвтейл. Приготвили сме ти една задачка. Ако останем доволни, ще се прибереш веднага при дъщеря си, ако ли не, повече няма да я видиш. Ясно ли е?

Майор Роуч и шестима войници със саби стоели до стената и чакали отговора.

– Да, лорд Спитълуърт.

– Чудесно!

Лордът посочил в ъгъла една голяма колкото пони дървена плоскост и кутия с дърводелски инструменти.

– Ще ми издялкаш огромна лапа на чудовище с остри като шила нокти. Да има и дълга дръжка, за да може да бъде отпечатвана в земята и да оставя следи.

Задачата била ясна – изработване на доказателство, че Икабог съществува. Само че Дъвтейл не бил толкова наивен да си мисли, че след приключването на работата го очаква свобода. Това означавало истината за фалшивото доказателство да се разчуе и най-вероятно го очаквал доживотен затвор…

– Уважаеми лорде, бихте ли се заклели, наистина заклели, че дъщеря ми няма да пострада и че ще ме пуснете да се прибера у дома?

– Разбира се. Колкото по-бързо изработиш лапата, толкова по-бързо ще видиш дъщеря си. Вечер ще прибираме инструментите, че сме чували за затворници, които прокопават тунели. Приятна работа, Дъвтейл. Чакам с нетърпение да видя лапата!

Роуч срязал въжето около китките на дърводелеца и оставил факлата да гори на стената. Всички излезли, желязната врата се затръшнала с трясък, ключът бил завъртян и господин Дъвтейл останал сам с дървото, длетата и ножовете.