Моя мрачна Ванеса

19,90 лв.

Светът е пълен с безброй преплитащи се истории и всяка от тях е вярна и истинска.

2000 г. Ванеса е умна и амбициозна 15-годишна девойка на прага на съзряването си. Джейкъб Стрейн е 42-годишният ѝ магнетичен учител по литература. Двамата имат връзка.

2017 г. Стрейн е обвинен в сексуално насилие от бивша негова ученичка, която се опитва да се свърже и с Ванеса. И Ванеса е изправена пред невъзможен избор – да замълчи, както винаги е правила, убедена, че самата тя е искала всичко, което се е случило помежду им преди години, или да се изправи пред самата себе си и истината за връзката им. Но как би могла да отхвърли първата си любов, мъжът, който завинаги я променя и не е спрял да присъства в живота ѝ? И възможно ли е човекът, който е обичала като дете и който нееднократно е заявявал обожанието си към нея, да е напълно различен от представата, която винаги е имала за него?

Написана с призрачната интимност на „Момичетата“ и пълзящата интензивност на „Стая“, „Моя мрачна Ванеса“ е определящ епохата роман, който блестящо улавя и отразява променящите се културни нрави, трансформиращи нашите отношения и самото общество.

Ела,

в прегръдките ми влез, бъди боготворена,

моя мрачна Ванеса, благословено алена, забранена..

 

Вл. Набоков

- - -

„Моя мрачна Ванеса“ е финалист в надпреварата за читателския вот на наградите Goodreads за 2020 г. в категория Художествена литература с 48 664 гласа и в категория Дебют с 37 052 гласа.

 Автор
Кейт Елизабет Ръсел
 Импринт
 Анишър
 Жанр
 Дамска проза
 Корица
 Мека
 Формат
 14 x 21
 Страници
 432
 ISBN/Баркод
9789542724339

За автора: Кейт Елизабет Ръсел е израснала в Мейн. Има докторат по творческо писане от университета в Канзас и магистърска степен по изкуствата от университета на Индиана. Това е първият ѝ роман, който излиза през 2020 г., а днес е преведен на тридесет и пет езика в цял свят.

 

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Reveurs Book Club (@reveursbookclub)

 
 
„Моя мрачна Ванеса“ е история, наситена с много психология и спускане в най-дълбоките кътчета на съзнанието. Книга, която без съмнение ще повдигне много въпроси в главата на читателя и със сигурност ще обърка моралния му компас. Героите са блестящо изградени, всеки в своята роля – на жертвата и на педофила, но те съвсем не се вписват само в тези етикети.
 

Много ми хареса фактът, че книгата се развива в две времеви полета – когато Ванеса е на 15 и когато е на 32. Така постепенно навлизаме в историята ѝ и едновременно с това постепенно разбираме какви са последствията от нея. Книгата е много… обсебваща. За пръв път ми се случва да не мога да чета друга книга паралелно. Освен това стилът на авторката е много добър и за норматив се изчитат голям брой страници – ще ми е интересно да прочета още нещо от нея. Тематиката обаче изобщо не е лека и може би точно това ме забави при прочита ѝ. Самата история определено остави у мен цяла гама от емоции – възмущение, объркване, гняв, тъга, съжаление, състрадание… Няма да излъжа, че на моменти се улавях, че оправдавам действията и на двамата герои, но след като прочетох книга ми се прииска да си ударя един метафоричен шамар, защото в действията им нямаше нищо правилно, не и според моите морални ценности. Но пък авторката е създала много интересен психологически модел, върху, който определено може да се размишлява и дискутира.

Определено мога да разбера защо Ванеса попадна така лесно в капана на привидно безобидния Стрейн. Самотно момиче, без приятели, далеч от родителския контрол (не че родителите й имат достатъчно капацитет, за да подходят адекватно към ситуацията, но това настрана) и в разцвета на своята младост. Все още прекалено „мека“, неопитна и податлива на внушение. Толкова невинна и все пак…
Ванеса е от онези момичета, които са толкова „между другото“ в света, в който живеят, че изобщо не съм изненадана от онова, което ѝ се случи. Тя иска да е единствена и специална, най-важна за някого. Затова, когато Стрейн ѝ казва „Дори да е имало моменти на изкушение, никога не си е струвало риска. Докато не се появи ти.“, тя възприема думите му като „Ти си единствена и специална. Ти си ЕДИНСТВЕНАТА“. Проблемът на Ванеса не е, че тя напълно не осъзнава какво се случва, защото в определени моменти от книгата виждаме, че всъщност осъзнава. Проблемът е, че тя позволява всичко това да се случи, защото се е уловила в усещането да е специална за някого, в усещането да се чувства желана и обичана, което не получава от връстниците си. Бих казала, че е толкова объркана от цялото нещо, че в някакъв момент сама започва да си търси белята. А другият проблем е, че именно Стрейн е човекът, който е наблизо, за да я поведе по пътя на всички тези емоции и усещания.

Относно Стрейн – той е абсолютно изкусен манипулатор и то от най-най-умелите. Знае какво да каже на Ванеса, знае какво да направи, знае как да се държи и колко далеч може да отиде. И предполагам, че всичко това се дължи на умението му да е търпелив и да действа много премерено. С действията и думите си, винаги държи Ванеса (а и читателя) в едно напрежение, кога точно ще се случи нещо, докъде точно ще се стигне, колко точно ще си позволи да действа, колко ще рискува. Той е страхотен психолог и отлично знае как да накара Ванеса да прави това, което той самият иска. Интересното у него е, че (поне според мен) действително долавях някакви наченки на обич у него. Една извратена, порочна и дори гнусна обич, но все пак… обич. У Ванеса бе по-скоро обсебване и вкопчване в неговото обожание към нея. Поне аз така усетих нещата.

Напрежението е друга част от книгата, която много ми хареса. Аз лично го усещах из цялата книга и то в различните му окраски – страх, вълнение, яд…
Нещо, което не ми допадна, е фактът, че авторката е опитала да примеси любовта и насилието, макар че може би това направи книгата толкова интересна, колкото и ужасно да звучи. Много психологически бе изложила привързаността на Ванеса към Стрейн. Друго, което ми допадна, е начинът, по който бе вкарала по един тънък начин движението „Me too“ и как изложи мнението си чрез своята героиня. 

Не съм сигурна дали мога да опиша всичко, което почувствах докато четях, всичко, което мисля за книгата, защото истината е, че много ме обърка. Но и много ми хареса. „Моя мрачна Ванеса“ е от онези книги, които всеки трябва да прочете и сам да си състави мнение.

Препоръчвам я на всеки, който си пада по романи с богата психология, мрачни герои, теми – табута и всеки, който с удоволствие би се потопил в най-тъмните дебри на едно много объркано съзнание.

Давам на книгата 5 от 5 

 

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by

Напишете първи своето мнение за изданието

Добавяне на коментар: