1: Херцогинята куртизанка

ПРОЛОГ
(написан от авторката, но не включен във финалната версия на книгата)

– Саймън, нуждая се от помощта ти.

Саймън Барет, осми граф Уинчестър, не успя да сдържи изненадата си.

– Моята помощ? За какво?

– Знам много добре, че си наясно къде се намира Никълъс, Саймън. Трябва да го открия. Този половинчат съюз или каквото е трябва да приключи. – Херцогиня Джулия Евърсли си пое дълбоко дъх. – Крайно време е да консумираме брака си.

Уинчестър седна с изправен гръб, а тонът му разкри неговото неодобрение.

– Джулия!

Тя махна вяло с ръка.

– Саймън, моля те. Прости прямотата ми, но се боя, че трябва да бъда откровена, за да постигна целта си. Бях повече от търпелива с Никълъс. Минаха осем години от сватбата ни. Готова съм да бъда херцогиня.

– Та ти си херцогиня, поне доколкото знам.

– Не, не изцяло. Всички са наясно, че Никълъс не е стъпвал в Англия, откакто бащите ни организираха сватбата. По онова време на практика бях дете.

Младо момиче, оставено да порасне, слушайки истории за порочността на съпруга си и слухове за креватните му изпълнения – толкова срамни, че напуснал Англия заради тях.

Джулия се изправи и закрачи из всекидневната, като плъзгаше замислено пръсти по повърхността на дивана.

– Трябва ми само една нощ, Саймън. След като бракът е консумиран, пътищата ни ще могат отново да се разделят. И статутът ми ще бъде сигурен.

Без повече чудене и чакане. Без повече подигравки зад гърба й. Насъбралият се гняв я накара да изстреля:

– За бога, Саймън, та аз съм едно двайсет и две годишно омъжено момиче!

Той се изчерви леко.

– Джулия, познавам те отдавна и знаеш, че бих изпълнил почти всяко твое желание, стига да е по силите ми. Това обаче определено е извън моя контрол. – Тонът му омекна. – Той няма да го направи, нали знаеш? Никога няма да го върнеш в Англия. С всички тези слухове и скандали… Не се върна, когато брат му почина, не го направи и за погребението на баща си. Няма да се върне заради теб.

Джулия се усмихна на стария си приятел.

– Няма нужда да се връща. Аз ще отида при него. – Саймън я погледна объркано, затова тя поясни: – Нуждая се от него само за една нощ, където и да е по света, Саймън. След това ще се завърна у дома, а той може да продължи да… прави каквото и да е онова, което прави.

Саймън поклати глава.

– Няма да те приеме. Няма да си позволи да се доближи дори на петдесет крачки от теб. Съжалявам, че го заявявам така смело…

Джулия се засмя. Саймън не осъзнаваше колко мисъл бе вложила в плана си. Мъже. Наивници – по-голямата част от тях.

– Никълъс няма да разбере, че съм аз, докато не стане прекалено късно. Знам идеалния начин да съблазня Покварения херцог. Няма да може да ми устои.

Саймън я погледна продължително, след което се обърна към нейната придружителка, леля й Теодора:

– Предполагам, мадам, сте се опитали да я разубедите?

Чудатата Теодора поклати глава, раздвижвайки кафявите си къдрици.

– О, не. Смятам, че планът е прекрасен.

Саймън завъртя очи.

– Трябваше да се досетя, че си я окуражила.

Той се изправи, отиде до бюфета и наля в чашата си два пръста бренди.

– Може ли? – Джулия застана до Саймън и взе гарафата от ръцете му, за да сипе и на себе си.

- Не е добре за теб, че си толкова ексцентрична, Джулс.

– Вярно е. Затова и винаги сме били толкова добри приятели, Саймън. – Тя погълна брендито, наслаждавайки се на начина, по който то се плъзна в гърлото й и затопли вътрешностите й. – Осъзнавам, че сте като братя и искрено се надявам да ми повярваш, че не се опитвам да го нараня или да променя живота му по какъвто и да е начин. Не искам да го върна в Англия. Съпругът е в най-добрия случай неудобство, а и знам, че не съм… това, което той иска. Очевидно е. Търся единствено затвърждаване на положението си.

Саймън се върна до стола си и се строполи на него. Изглеждаше изгубен в мислите си и Джулия усети, че се доближава до това, което иска.

– Не искаш ли да чуеш как ще го направя, Саймън?

– Почти се страхувам да попитам – промърмори сухо той.

– От пет месеца плащам на Пърл Кели да ме научи на своя… занаят.

– Пърл Кели! – избухна Саймън и стисна облегалките на стола си. – Джулия, кажи ми, че не говориш сериозно. Репутацията ти ще бъде съсипана, ако подобно познанство бъде разкрито. Тя е най-известната куртизанка след мадам Дьо Помпадур.

– Именно, а и е истинска съкровищница за информация. Написа ми много неща – нещо като наръчник за куртизанки, ако може да се нарече така. Като използвам съветите й, планирам да отпътувам и да се преобразя в жена, на която Никълъс не може да устои. Ще бъда куртизанка от най-висок клас, красива и еротична, културна и дискретна. Ще привлека вниманието му с малко правилно разпространени слухове. Никой няма да ме познае, дори Никълъс.

Саймън я наблюдаваше с отворена уста.

– Не знам дали да се смея, или да те заключа в една от кулите в Уинчестър Хол. Надминала си себе си.

– Смятам плана си за много находчив. Разбира се, леля Тео ще дойде с мен. Всичко, което ми трябва, е местоположението му, Саймън.

Уинчестър отмести поглед замислено, като привидно прехвърляше различните възможности в ума си. Джулия седеше на креслото и опитваше да остане спокойна, докато леля Тео отпиваше тихо от своето шери.

След дълга пауза той проговори:

– Добре, Джулия. Ще те заведа при Никълъс.

– Не е задължително, милорд. Само ми дай местоположението му и всичко за теб приключва дотам. Не бих искала да страдаш от гнева на Никълъс заради каквато и да е твоя роля в този фарс.

– Като джентълмен не мога да позволя на две дами като вас да пътуват сами. Ще ви придружа. – Той закрачи към бюфета и набързо изпи още една чаша бренди. – Ще се нуждаеш от помощта ми, ако планираш да го плениш.

Саймън се обърна и я прикова с предупреждаващ поглед.

– А и не аз съм този, който трябва да се притеснява за гнева на Никълъс, Джулия.

 

A post shared by Egmont Bulgaria (@egmontbulgaria) on Apr 27, 2016 at 4:49am PDT