Елиф Шафак: „Всеки писател трябва да бъде добър слушател“

Светлана Дичева разговаря с Елиф Шафак:

В книгата Ви „Копелето на Истанбул“ става въпрос за турската и арменската култура и сблъсъка между тях. Какъв личен опит ви подтикна да опишете подобни характери?

Елиф Шафак: Когато започнах да пиша романа, започнах с няколко микровъпроса – не с големи, мащабни, а с микротеми. Исках да се концентрирам върху живота на две семейства – едното арменско, другото турско, и исках да разкажа историята на тези семейства през очите на жените. За мен това е много важно, защото през годините съм живяла в много страни, в САЩ съм живяла почти 4 години, и съм сигурна, че има много прилики между арменските и турските семейства. Всички говорят за различията, а аз исках да се фокусирам върху общата основа на двете култури.

Смятате ли, че общите неща между култури и хора са повече в сравнение с различията?

Елиф Шафак: Смятам, че приликите са изумително големи. Когато се вгледате в живота на жените, във фолклора, историите, които бабите разказват на внуците, дори в начина, по който турските и арменските приказки започват – с „имало едно време“, в приготвянето на храната, приспивните песни, чувствата, сърцата на хората, които са много еднакви, виждате, че общите неща са много повече, отколкото хората признават.

Щом има толкова много прилики между културите, как си обяснявате изобилието от войни и конфликти в нашата история? Защо се получава така, че различията излизат на преден план?

Елиф Шафак: За съжаление световната история изобилства с конфликти и повечето от тези конфликти се дължат на политически причини, но когато се вгледаме в културите, в начина, по който живеят обикновените хора, забелязваме изумителни прилики навсякъде по света. Но понеже винаги се фокусираме върху политиката, забравяме как културите се припокриват и си взаимодействат. За мен културите са гъвкави, те са като водата, не са статични. Културите не са като големи късове твърда материя, те текат постоянно, взаимодействат си и се сливат. Обичам да се концентрирам върху тази страна на човешкия живот вместо върху антагонистичната страна, каквато е политиката. За мен като писател най-важното нещо е да се опитам да разбера човешката индивидуалност в различен контекст. Винаги се фокусирам върху човешките същества. Това е изходната ми точка.

Когато пътувате по света как се чувствате – като туркиня или като гражданин на света?

Елиф Шафак: Чувствам се като пергел. Както знаете, единият крак на пергела е статичен, той винаги стои на едно и също място. За мен това място е Истанбул. Много съм привързана към този град. Другият крак на пергела обаче постоянно се движи и изписва окръжност. Така че другата страна на писането и на личността ми е твърде номадска. Винаги съм била номад. Така се опитвам да съчетая локалното и универсалното в себе си. Така съм едновременно в Истанбул и навсякъде. Мисля, че това е типично за нашата епоха, можем да го кажем за глобалния гражданин, за гражданина на света, за глобалната душа, която едновременно с това изпитва привързаност към културната си принадлежност. Възприемам се като човек от тук, който е отвсякъде.

Женските Ви характери в „Копелето на Истанбул“ са много богати и разностранни. Какво искате да кажете за женската природа чрез книгата?

Елиф Шафак: Интересувам се от живота на жените, от техните личности. Много ме вълнува например колко различни са две сестри в едно и също семейство, под един и същи покрив, и колко различно е тяхното отношение с майката дори в един и същ контекст. Едната сестра може да бъде по-консервативна, по-религиозна, другата може да бъде по-дръзка, по-смела, по-екстровертна, по-дружелюбна. Външно те също може да са много различни, това се случва толкова често! Когато слушаме някои обобщения за турската или ислямската жена, ние забравяме тези нюанси. Искам да покажа тези нюанси и да загърбя обобщенията. Трябва да сме внимателни с обобщенията. Смятам, че жените имат удивителната способност да се пресъздават, те са принудени да се трансформират в различните етапи от живота си – когато са млади, когато се омъжват, когато забременяват, когато стават майки, след развод, по време на менопаузата, на всеки етап жената трябва да се променя. Ние, жените, притежаваме удивителната способност да се обновяваме и аз смятам това за много вдъхновяващо. Искам да покажа всички тези аспекти. Дори в силно патриархално общество, а турското общество е патриархално общество, общество, доминирано от мъже, жените не са пасивни, не са подтискани, те са много силни, развиват свой собствен начин на живот в рамките на патриархалния живот и предават тази сила на дъщерите си.

Хубаво е, че жените се променят, въпросът е дали могат да променят патриархалното общество и да го направят по-благосклонно към жените.

Елиф Шафак: Така е, но това е толкова сложно! Смятам, че по ирония на съдбата жените обслужват патриархалната система, защото много често те възприемат патриархалните ценности, на които са били научени още от деца. С други думи, ние, жените, допринасяме за това патриархалното общество да продължава да съществува. Вижте как майките възпитават синовете си! Мисля, че е много важно това, че жените се отнасят по различен начин към синовете и дъщерите си. Начинът, по който възпитаваме синовете си, може да бъде много патриархален и тъкмо така ние обслужваме патриархалното общество. Тези момчета израстват с убеждението, че превъзхождат момичетата, че стоят по-високо от тях. Те израстват с убеждението, че нямат домашни задължения. Те никога не влизат в кухнята, никога не слагат масата, не мият чинии. Понякога майките имат много добри намерения, но ги възпитават патриархално. Не се отнасям романтично към ролята на жените. За съжаление това е много сложен въпрос. От една страна, жените са много силни и притежават изумителна способност да се обновяват, от друга страна, те могат да бъдат много негативно настроени една към друга –например по-възрастните към по-младите, свекървата към новодошлата снаха. Жените обслужват патриархата по различни начини, затова и патриархатът има такъв обхват днес.

Вашият феминистки глас чува ли се в Турция? Книгите ви се четат от огромна аудитория, по-голямата част от която са жени.

Елиф Шафак: Повечето читатели в Турция, както и по целия свят, са жени. В Турция това е много очевидно. Това са жени от различни поколения. Някои от тези жени се забраждат. Много от тях не го правят. Някои от тях работят, други са домакини, млади или стари. Имам прекрасна връзка с читателките, която се развива с времето и аз много я ценя. Те ми разказват историите си, своите лични тайни. Всеки ден получавам писма, имейли, картички, в които те не само споделят мислите си или коментират книгите ми, но и споделят случки от личния си живот. Много се вслушвам в хората, в жените. Смятам, че всеки писател трябва да бъде добър слушател. Ние, писателите, не се опитваме да учим хората, не смятам, че писателят трябва да се възприема като учител, не харесвам йерархията, обичам да съм на същото ниво с читателите. Писателят и читателят трябва да са на едно ниво и те заедно създават книгата, защото става въпрос за енергия. Това взаимодействие с читателите, и най-вече с читателките, е много важно за мен.

Бяхте обвинена в обида към турския народ заради пасажи в „Копелето на Истанбул“. В книгата става дума за арменския геноцид и нежеланието на Турция да го признае. По какъв начин този тежък епизод се отрази на по-нататъшното ви писане?

Елиф Шафак: Срещу мен беше заведено дело заради думи, произнесени в романа от измислен герой. Думите на този герой бяха нарочно избрани и беше заявено, че чрез тях обиждам турския народ. За щастие това дело беше прекратено още в началото. По това време преминавах през труден период от живота си, още повече, че точно тогава бях бременна и ми беше много трудно. Но това е само едната страна на медала. По-важното за мен са коментарите, обратната връзка с читателите. През годините получих много позитивни отзиви, хората четяха книгата, тя се превърна в бестселър в Турция. Много читатели я харесаха, особено жените. Получих оценка, която много ме развълнува, така че, когато гледам назад, никога не ми загорчава в устата, в спомените ми хубавото и лошото са заедно. Не смятам, че този епизод е въздействал негативно върху писането ми. Напротив, отношението на читателите в Турция и по света ме вдъхнови. А и в крайна сметка аз обичам да пиша истории, това има най-голямо значение за мен. Аз съм разказвач на истории и пиша, защото обичам да пиша. Това е толкова просто, колкото и силно.

Вие пишете на турски и английски. Кое ви подтикна да напишете „Копелето на Истанбул“ на английски?

Елиф Шафак: Първо написах „Копелето на Истанбул“ на английски, след това книгата беше преведена на турски и аз преработих турския текст. Работя по този начин в последните осем години. Романът, който бях написала преди това (той още не е преведен на български) беше написан по същия начин. След това романът „Любов“, който е публикуван в България, също беше написан първо на английски, преведен на турски и преработен от мен. Романът, който току що завърших, е написан по същия начин. Обичам да работя така, защото обичам да преоткривам гласа си на два различни езика, обичам да пътувам между два езика. Това е трудна задача, но е много вдъхновяващо и стимулиращо както интелектуално, така и духовно.

Духовно казвате, не сме ли еднакви в духовен смисъл, независимо какъв език говорим – английски, турски, български?

Елиф Шафак: Мисля, че това е едно духовно пътешествие да пътуваш от един език до друг и обратно, от една култура до друга и обратно. От една страна започваш да се отнасяш с по-голямо внимание към нюансите, започваш да им отделяш повече време и енергия. Представете си, че живеете в един и същи квартал 30 години. Идва момент, в който преставате да забелязвате детайлите, защото възприемате гледката за даденост. След известно време вие просто не виждате, вие просто се движите в тази обстановка. Когато в този квартал дойде външен човек, той или тя забелязват много нюанси, защото техните възприятия са свежи. Не искам да загубя тази свежест на играта. Опитвам се да постигна това, като живея като номад. Това ми помага да съм по-внимателна не само към лингвистичните детайли, но и към културните и философски детайли. Освен това този подход ми помага да забелязвам какво е общото между нас като човешки същества. Мисля, че човешките сърца са еднакви, където и да отидете.

Много се забавлявах, когато открих, че в книгата Ви „Копелето на Истанбул“ съществува кафене в Истанбул, кръстено „Милан Кундера“. Как ви хрумна да го кръстите така?

Елиф Шафак: От много години чета Кундера. Много от темите, които той развива в книгите си, са ни много близки на нас, турците. Из целия бивш източен блок, пък и навсякъде на Балканите, има толкова много теми, които се дискутират в литературата и културата. Много от тези теми са много близки на турските писатели и читатели. Ние имаме същите проблеми като проблема със свободата на словото, идентичността, отношението към миналото, как да се концентрираме върху бъдещето, без да забравяме миналото, какво е значението на паметта, на колективната памет, на обновлението. Ние имаме много общи теми и аз обичам да чета тези неща и да виждам общото. Мисля, че ако Милан Кундера влезе в кафене в Истанбул, няма да се почувства на чуждо място. Той ще се впише веднага в разговорите. Това беше малка игра за мен. Някои читатели, и най-вече читатели от чужбина, сметнаха, че такова кафене наистина съществува, но всъщност това е въображаемо място, което съществува единствено във фантазията ми.

Върху какво работите в момента?

Елиф Шафак: Току-що завърших последния си роман. Бях в Лондон цяла година. Това е историята на едно семейство, което е наполовина турско, наполовина кюрдско и живее в Лондон. Историята започва в едно кюрдско село, после се премества в Истанбул, после в Лондон. Част от историята се развива в Абу Даби. Така че, в романа действието се развива на четири места за период от 50 години. Основно се фокусирам върху мъжествеността, върху това как възпитаваме синовете си, отношенията между майки и синове, темата за честта, как разбиваме сърцата на най-близките си хора, на онези, които обичаме най-силно, а нараняваме най-много.

Кой е шампионът на нараняването – мъжете или жените?

Елиф Шафак: Не бих искала да обобщавам. За съжаление ние всички се нараняваме, особено хората, които наистина обичаме или за които се грижим. Има толкова много конфликти. Това са темите, които ме вълнуват. Много често отказваме да признаем другия за независима личност. Имаме силно развито чувство за собственост. Казваме – той е мой съпруг, или тя е моя съпруга, той е моят приятел, тя е моята приятелка, поставяме удивителен акцент върху „моя“, „моята“, „моето“, казваме – „моето дете“, „моите деца“ или „моята майка“. Винаги се опитваме да гледаме на света от гледната точка на егото. Когато другият се опитва да погледне по същия начин, възникват конфликти. Когато към всичко това добавим и културните забрани и задръжки, социалните спънки, става много трудно. Освен това съществуват роли, които половете играят. Не съм сигурна, че на мъжете им е лесно да бъдат мъже в патриархалното общество, защото ако не действаш по определен начин, обществото те осмива и обявява, че не си достатъчно мъж. Това упражнява силен натиск върху много от младите мъже. Те не могат да намерят своите индивидуални независими гласове, защото върху тях е упражняван толкова силен натиск. Толкова е трудно да учиш да бъдеш мъж. Това са темите, които развивам в новия си роман.

Какво обичате да правите най-много освен да пишете книги?

Елиф Шафак: Обичам да прекарвам време с децата си. Обичам да измислям истории заедно с тях. Голямо удоволствие е за мен да се радвам на детското въображение. То е удивително! Когато растем може би го губим. Обичам от време на време и да преподавам в различни университети по различни специалности, но основно обичам да чета. Обожавам, когато съм сама, да чета книги. Не става въпрос само за романи, обичам философия, политическа проблематика, поезия. Обичам книгите.

Интервюто е взето за предаването „Графити по въздуха“ и е излъчено на 14 юли 2011 г. по програма „Хоризонт“. Повече информация за авторката и нейните романи ще откриете в нейния уебсайт www.elifshafak.com.