Пътят

14,90 лв.

Пътят е дълъг над 600 километра, но всъщност е един живот. Изминава се за 21 дни, но всъщност все още вървим. Вървим към себе си, към мечтите си, към живот на свобода от рамките на обществото, чисти, срещнали съдбите на другите и своята собствена. Вървим.

Човешки съдби се преплитат по пътя на най-дългия пешеходен туристически маршрут в България – Ком – Емине. Виктория бяга от живота, който ѝ носи само разочарования. Елица търси сили да продължи с мечтата си за рожба, Борис се крие от грешка, която неволно е допуснал, Скалата се опитва да омилостиви небесата, Панчо се стреми към нещо повече на всяка цена, Звездоброеца ще трябва да вземе трудни решения.

На хиляди километри от Стара планина един българин, който никога не е виждал родината си, ще открие, че тя го чака, където и да се намира.

В края на пътя никой не е открил само това, което е търсил. Открил е много повече. Открил е себе си!

 Автор
Юлияна Дончева
 Импринт
 Анишър
 Жанр
 Съвременна литература
 Корица
 Мека
 Формат
 14 x 21
 Страници
 368
 ISBN/Баркод
9789542726135

Юлияна Дончева

е телевизионен журналист, политик и бизнесдама.

Завършила природонаучната гимназия в родния си град Шумен, а след това УАСГ в град София, Юлияна е била дългогодишен водещ в италианската телевизия Rai 2, както и в Българската национална телевизия. През 2001 г. става член на 39-ото Народно събрание като депутат от парламентарната група на НДСВ, а по-късно и заместник-председател на парламентарната група „Новото време“. След като излиза от политиката, се отдава на бизнес кариера. Майка на двама синове, от години Юлияна се интересува от здравословния начин на живот и хранене, за които пише в първите си книги „Код „червено“: Моята истина за храната“ и „Код „червено“: Ботокс в ума“

„Пътят“ е нейният дебютен художествен роман.

lira.bg:

След като написа две книги, които предупреждават за изкушенията на тялото, Юлияна Дончева намести в интересен сюжет и духа, и психиката. Нейният роман „Пътят“ разказва за най-дългия туристически маршрут в България, който започва от връх Ком и завършва на нос Емине, заедно с различни типажи характери, всеки поел по своя причина към това предизвикателство. Книгата е свежа, динамична, тече като филм, наситен с приключения и красиви пейзажи, и не само. Тя засяга проблемите с презастрояването на всяка педя земя у нас, която лесно става плячка на корпоративни интереси, но най-вече „Пътят“ издига над подобни дребнотемия онези хора, които се доказват в катаклизмите, причинени от бури, или от човешка ръка. Опитни планинари, активно спортуващи, романтици и съзерцателни натури, даже суетни мадами или зомбирани в офисите си чиновници, мнозина ще намерят своята страничка от „Пътят“.

 

sknigavraka.wordpress.com:

Не смятах, че има книги от съвременни български автори, които да ме грабнат дотолкова, че да чета до малките часове на нощта. Обикновено това ми се случваше с някое фентъзи или фантастика, но не и със съвременни романи, ала ненадейно при мен пристигна „Пътят“ – първият художествен роман на Юлияна Дончева и мога да кажа, че успя да ме изненада страхотно. На самата Дончева гледах по-скоро като на светска личност, известна бизнес дама и политик, отколкото на автор, затова подходих малко предубедено към „Пътят“ и това се оказа грешката ми – реших, че е най-вероятно някакво леко лятно четиво. Да, може да мине за лятно (макар че книгата си заслужава да бъде прочетена по всяко време на годината), но никак не беше леко. Емоцията и драмата се оказаха точно по вкуса ми и неусетно бях погълната от страхотната история.

Виктория тръгва на най-вълнуващото пътешествие в живота си – походът Ком – Емине. Предизвикателство, което едва ли би приела при други обстоятелства, но пътят ще тества волята, психическата и физическата ѝ издръжливост и ще ѝ помогне да преоткрие себе си в момент, в който най-много се нуждае от това да разбере коя е и на какво е способна.

Тези, които си мислят, че това е просто разходка в планината, ще останат изненадани. Целият маршрут е около 600 – 700 км., няма удобства, около 30 – 40 км. ходене всеки ден. Поход, на който самата аз не бих тръгнала, но дружинката, която проследяваме е повече от колоритна и забавлението (на техен гръб) е гарантирано. Елица, Борис, Начката, Звездобореца, Скалата, Панчо, всички те играят своята роля в похода, като всеки е тръгнал по този маршрут заедно с останалите, но сам извървява своя път към изкуплението, към надеждата и към себеоткриването. Виктория, колкото и да е градско момиче, свикнало на лукс и удобства, се изправя срещу планината, за да докаже най-вече на себе си, че може да издържи, въпреки болката, изтощението, липсата на храна и връзка с модерния свят. На около 4000 км. от нея, в Пакистан, млад мъж е тръгнал да лови въздушните течения на Каракорум. Стийв е другата гледна точка, която следим, а заниманието му определено ни вдига адреналина на моменти. Тънкият момент е, че без дори да подозира този мъж се явява изворът на кураж и мотивация за Виктория. Третата ни гледна точка е Калоян, който продължава да се бори с трудностите в семейството си и във фирмата си. Безпардонното му отношение на моменти достига абсолютен връх, но на големия шеф никой не може да държи сметка. Ако вече нямах поглед върху точно такъв човек, от гледна точка на служебни взаимоотношения, щях да си помисля, че Юлияна Дончева преекспонира държанието му. За съжаление поведението е абсолютно същото, сякаш милионерите в България излизат от един калъп и смятат, че всичко им е позволено и всеки трябва да им се подчинява безропотно без значение колко унижение трябва да търпи.

Започвам да се чудя дали самата Юлияна Дончева не е минала пътя Ком – Емине, тъй като фактите за самия поход са доста точно предадени – хижите за спане, маршрутът, историите свързани с местностите, разказвани от водачът на групата Начката (само не го наричайте бай Иван). Каквато и да е действителността зад вдъхновението ѝ да напише книгата, за мен тя се е справила отлично – имаше развитие на персонажите, бяха ни представени различни гледни точки и интереси, приключението бе сред едно от най-вълнуващите и завърши по изключителен начин. Края на пътя бе съвпадна с края на книгата, а именно при нос Емине. Там станахме свидетели на така необходимия катарзис, но той внесе и мъничко тъга, защото всеки от дружинката щеше да се върне към своя свят, ала никога повече нямаше да бъде същия. А Виктория? Тя откри това, което винаги бе търсила. Или пък то я намери… Силно препоръчвам книгата, особено на скептиците, защото те ще останат най-приятно изненадани. Ще откриете всичко – реализъм, адреналин, пътешествия, предизвикателства, но най-вече смятам, че всеки ще намери нещо, което би му вдъхнало сили да направи промяна, дори и да не подозира за нея. Промяна към по-добро.

booksguidebg.wordpress.com:

Иван Начев е толкова интересен, колоритен, приятен, вдъхващ доверие и създаващ атмосфера. Историите и легендите, които разказва по време на прехода, са забавни, поучителни и поднесени с желание. Отдавна не съм срещала по-реалистичен и земен герой от него и с най-голямо удоволствие четох главите, където се появява той.

Това е първото произведение на Дончева, което чета, и съм наистина очарована с каква лекота авторката борави с думите. Героите са много добре изградени и завършени, а описанията на природата са толкова реалистични, плътни и ненатрапчиви, че успешно правят читателя част от групата, която е поела по маршрута Ком – Емине.

 

 

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Veselina Proycheva (@veselinaproycheva)

 
 
 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by • Book lover •

Напишете първи своето мнение за изданието

Добавяне на коментар: