Кара Делевин: „Какъвто и да си – ти си съвършен!“

Секси, провокативна и понякога скандална, Кара Делевин е един от най-разпознаваемите образи в съвременния шоубизнес. Нейната британска аристократичност, формирана от щастието да бъде родена в един от най-престижните лондонски квартали през 1992 г. и разностранните ѝ интереси в области като мода, кино, социални медии и попкултура създават образ не само на независима жена, но и на една от най-обичаните персони сред тийнейджърите с милиони последователи в социалните мрежи.

Кара има възможността да расте, заобиколена от потомствена изтънченост и това дава шанс на бъдещата знаменитост да започне кариерата си на модел на крехката десетгодишна възраст. Посланието от фотосесията, направена за модната библия Vogue обаче е повече от ясно - Кара има намерението да се превърне в един от онези  символи, в които тийнейджърите да откриват себе си. Световноизвестни марки виждат, че младата Делевин е възможността да имат в  каталозите си не само стандартни модели, но и изключение, което да ги поведе към доминация в битката за оригиналност.

Високите скули, красивите очи, чувствителните устни и превърналите се в емблема вежди на Кара я отвеждат и във галактиката на голямото кино, където тя дебютира с  ролята на принцеса Сокорина в екранизацията на „Ана Каренина" по Лев Толстой. През 2015 г. взима ролята на Марго в „Хартиени градове" по едноименния роман на емблематичния писател Джон Грийн. Тя е и Лорелин във „Валериан и градът и хилядите планети" на Люк Бесон.

Ранните модни ангажименти обаче, съчетани с тежестта от учебните занятия в престижни училища, докарват русата сензация до тежка депресия. Едва на петнадесет, Кара стига до състояние, в което неистово желае да се откъсне от реалността, в която живее. Години по-късно, след като е преминала през тежкия период, Кара ни запознава живота на Рижи, Лио, Роуз и Наоми - главни действащи лица в дебютната книга „Огледалце, огледалце". Историята пренася читателите на място, където главните герои тепърва откриват себе си под звуците на любимата музика, а проблемите им ги съпътстват на всяка крачка.

"Огледалце, огледалце" е разказ за преоткриването, който стъпва на българския пазар с логото на ЕГМОНТ. В книгата има и специално интервю със самата Кара Делевин, част от което предлагаме на нашите онлайн читатели:

Как се роди идеята за „Огледалце, огледалце“? Какво ви вдъхнови?

Наистина исках да напиша роман, който показва нецензурирана картина на това колко труден и болезнен може да бъде процесът на съзряване, да станеш възрастен. Толкова много натиск има върху младите хора да бъдат съвършени, а аз исках да покажа, че който и да си ти, ако си щастлив такъв, какъвто си, тогава ти си съвършен.

Имате много онлайн последователи, а социалните медии играят ключова роля в начина, по който вашите герои разследват какво се е случило с Наоми. Смятате ли, че социалните медии са нещо хубаво?

 Те могат да бъдат изключително полезни, но могат да бъдат и опасни. Това, което обичам в социалните медии, е, че съм в състояние да се свържа с моите последователи и да споделя живота си с тях. Това е чудесен начин хората да разберат кои са те всъщност, да открият себеподобни и да създават връзки помежду си. От друга страна, желанието да изглеждаш, сякаш водиш някакъв безупречен живот, може да има съкрушително въздействие и да направи уязвимите хора още по-уязвими. Важно е да бъдем разумни и предпазливи онлайн.

Всичките ви главни герои са тийнейджъри, които водят своя собствена борба с чувството си за идентичност. Вие лично дали сте имали подобен проблем?

 Да, разбира се. Мисля, че борбата за идентичност е това, което ни прави хора. Да открием по-дълбоки връзки с останалите ни прави щастливи, то е това, което ни кара да станем сутрин и да започнем още един ден. Всички тези неща ни дават по-добра представа кои сме ние самите, но също така е нещо, което е почти невъзможно да бъде облечено в думи. Това е по-скоро усещане.

 В книгата има много силни персонажи. На кого се оприличавате най-много?

 У мен има по нещо от всички тях, малко или много, защото мисля, че в някакъв момент от живота си всички ние сме преживявали това, което и те. Рижи се чувства изолирана и преминава през период на откриване на себе си, Роуз е външно непобедима, но вътрешно е уязвима и наранена, а заради своя произход Лио се изправя срещу натиска на собственото си положение и очакванията на другите хора към него.

Може ли читателите да очакват да прочетат повече за живота на Рижи, Лио, Наоми и Роуз? Ще има ли продължение?

Със сигурност има още какво да се разкаже за тези герои, така че определено би могло да има продължение. Но ще трябва да почакате известно време, за да разберете!