(Изключително) кратка история на „Междузвездни войни“

Автор: Данаил Найденов
17.12.2017 г.

Преди няколко дни бе премиерата на „Междузвездни войни: Последните джедаи“ – епизод осми от най-популярната и обичана филмова поредица, плод на дългогодишния труд на визионера Джордж Лукас. „Последните джедаи“ всъщност е деветият филм от поредицата, ако броим към нея и „Rogue Onе: История от Междузвездни войни”. Множество видеоигри, комикси и книги (част от които издадени у нас от издателство „Егмонт“) и два анимационни сериала допълват историята до такава степен, че дори най-големите изследователи на сагата не могат да обхванат всички събития и герои, пръснати в разделението между „Легенди“ и „Канон“, което настъпи след закупуването на Lucasfilm от „Дисни“ през 2012 г.

Тази година отпразнувахме четиридесет години от началото на Сагата, променила Холивуд до степен на крайна неузнаваемост. Джордж Лукас, който е част от едно от най-емблематичните режисьорски общности в Холивуд (заедно с Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Брайън Де Палма и Франсис Форд Копола), отдавна е легенда и неговото име следва да бъде изписано със златни букви в пантеона на фантастичния жанр. Как обаче започва всичко? Кое подтиква младия тогава Джордж да се захване с толкова амбициозен и проблемен за времето си проект, който му създава главоболия от самото начало и дори застрашава да съсипе репутацията му, тепърва изграждаща се сред големите тогава имена на световното кино? Настоящата статия цели да запознае читателите с малка (и кратка) част от историята и битието на Лукас, довели до култа, който днес представлява „Междузвездни войни“. Разбира се, историците на киното са създали множество трудове, които заемат огромен брой страници, и всеки, който се зарови дълбоко в тях, може да открие малко подозирани факти, да обори съществуващи теории и дори да извади на показ на пръв поглед не толкова значими, но впоследствие оказали силно влияние твърдения, които да доведат до нови насоки на развитие на поредицата. Целта ми днес обаче е да ви разкажа за основните моменти, които светват лампата в главата на визионера Джордж и които и днес са съпоставими с изобретяването на кинематографа от братята Луи и Огюст Люмиер.

Джордж Лукас се ражда на 14 май 1944 г. в малко градче в Калифорния в семейство, представител на типичната за онова време средна класа. Джордж обаче се отличава от връстниците си – той е не само психически тормозен от баща си Джордж-старши, но и болнав. По това време дори не подозира, че е болен от диабет – заболяване, което ще окаже влияние върху характера му през идните години.

По подобие на своя добър приятел Стивън Спилбърг, Лукас расте под влиянието на телевизията. Открива магията на киното в годините, когато е студент в университета в родния си град Модесто. Впоследствие обаче се влюбва в седмото изкуство и насочва всичките си усилия към него. Работейки денонощно, Джордж Лукас печели всички възможни студентски награди за кино, а накрая получава и стипендия от „Колумбия Пикчърс“ за заснемането на късометражен филм.

Истинският успех за Лукас идва със създаването на “THX 1138”, в който участие взимат Робърт Дювал и Маги Макоми. При бюджет от едва 777 000 долара, приходите в боксофиса възлизат на над 2,4 млн. щатски долара. Две години по-късно успехът му е последван от „Американски графити“, който е по сценарий на Лукас. Филмът получава пет номинации за награда „Оскар“ и печели две награди „Златен глобус“ – за най-добра комедия/мюзикъл и за дебютиращ актьор, в случая По Де Мат.

Лукас обаче не е особено доволен от двата филма. Неговата мечта е да създаде лента, който да надскочи познатото до този момент. Още преди премиерата на „Американски графити“ Джордж започва работа по „Междузвездни войни“. Това се случва през 1972 г. Изолиран в хотелска стая в Нортпойнт, той търси идеи и вдъхновение от различни типове литература, в това число и в книгите на Карлос Кастанеда. Именно оттам идва вдъхновението за два основни персонажа – мексиканският шаман Дон Хуан на Кастанеда се превръща в Оби-Уан Кеноби, а „житейската сила“ се трансформира в „Силата“.

Година по-късно обаче Лукас не може да се похвали със сериозен напредък. Той е написал едва тринадесет страници от сценария, а читателите разбират още в началото, че това е „историята на Мейс Уинду, почитан джедай-бенду и роднина на Ъсби Си Джей Тейп – падауна при славните джедаи“. Работата по новия филм се струва смехотворна дори на подчинените му Том Полък и Джеф Бърг. Те обаче, като финансово зависими от клиента си, успяват да презентират част от готовите материали пред Алън Лад-син – шеф на филмографията в 20th Century Fox по онова време. Лад-син е впечатлен, но резервиран – той предлага на Лукас сумите от 15 000 долара за завършване на сценария, 50 000 долара за окончателното му написване и 100 000 долара за режисура на филма. Лукас приема сделката, като дори и не споменава пред Лад-син колко всъщност би струвал толкова амбициозен проект. Той обаче прави нещо немислимо – включва в договора си 40% от нетната печалба.

Премиерата на горецитирания „Американски графити“ се оказва особено успешна. Филмът счупва рекордите по гледаемост, а с това и името на Джордж Лукас вече започва да се приема по-сериозно в арт средите. Успехът му позволява да предоговори финансовите условия със студиото – той увеличава хонорара си на 500 000 долара и желае да държи правата за продажбите на саундтрака, както и мърчандайзинг правата. От студиото му дават зелена светлина. Засега.

Работата по „Междузвездни войни“ продължава още две години и половина. Лукас пише сценария в новия си дом в Сан Анселмо и черпи вдъхновение не само от литературата и киното, но и от политиката. Така се ражда образът на злия император Палпатин – своего рода Ричард Никсън, макар Лукас да потвърждава тази теория, едва след като филмът се е превърнал в хит. „Седемте самураи“ на Акира Куросава вдъхват живот на джедаите, а междувременно се раждат и Дарт Вейдър, Люк Скайуокър (познат по това време като „Старкилър“) и принцеса Лея, а Силата бива разделена на две страни – светла и тъмна.

Първият вариант на сценария получава огромни критики от близките приятели на Лукас, с които той споделя всяка своя разработка. Критиките обаче не обезкуражават режисьора, а само го подтикват да внесе нови идеи и герои. Така през 1975 г. на хартия се появява и Хан Соло, който надхитрява Империята. В случая Империята е вдъхновена от политиката на тогавашните холивудски студия, а Лукас вижда себе си в Соло. С тази версия на сценария е време и студиото да реши окончателно дали ще финансира дръзкия за времето си проект или не. Чудото се случва благодарение на Денис Станфил, шеф на „Фокс“ по онова време. Станфил рискува, а Лукас вече може да се похвали, че е подписал сделката на живота си.

Едновременно със завършването на сценария близкият приятел на Лукас Джим Нелсън създава студиото за специални ефекти „Индъстриъл Лайт енд Меджик“, което впоследствие ще се окаже и основен партньор на Лукас за създаването на невижданите дотогава битки със светлинни мечове, космически кораби и футуристични светлини.

Кастингите за главните роли започват през 1975 г. в Лос Анджелис. Кастинг директорът Фред Рус се оказва и основният вдъхновител, който убеждава Лукас да избере никому неизвестната по това време Кари Фишър за ролята на принцеса Лея, и то при положение, че съществуват варианти като Джоди Фостър и Ейми Ървинг. Рус вижда в деветнадесетгодишната тогава дъщеря на Деби Рейнълдс талант, особено подходящ за новата роля. На кастингите се явяват и Марк Хамил и Харисън Форд и така се оформя звездното трио, което ще бъде любимо на няколко поколения през следващите четири десетилетия.

Снимките на бъдещия филм започват през 1976 г. в Лондон – възможно най-далеч от студиото, с което Лукас има обтегнати отношения по различни причини, в това число и финансови, както и такива, свързани с кастинга на непознати актьори. На снимачната площадка цари напрежение поради тежкия характер на Лукас. Стига се дотам, че дори Форд изразява сериозно оплакване: „Джордж, тия глупости може и да се напишат на хартия, но никой не може да ги произнесе“. Английският снимачен екип е изнервен, графикът е разбит още в самото начало, а Джордж дори се сдобива с неприятна инфекция на стъпалата, с което работата се утежнява още повече. Проблемите съпътстват и монтажа. Режисьорът не е доволен от английския си монтажист и прехвърля работата към съпругата си Марша Лукас, която по това време работи за Мартин Скорсезе. Тя също не вярва в успеха на фантастичния филм, но заминава за Ел Ей, където се заема с работата отначало.

Преминавайки през безброй перипетии, Лукас показва завършения филм пред ограничена публика. След края на прожекцията тишината в залата и липсата на аплодисменти говорят на всички, че току-що е приключила кариерата на един от младите и надеждни режисьори в Холивуд. Брайън де Палма категорично заявява, че филмът не струва. Това обаче мотивира Лукас още повече и той внася още промени в крайния вариант. Единственият лъч надежда идва от Стивън Спилбърг, който окуражава Лукас и дори прогнозира, че филмът ще премине през финансовата бариера от милиард долара.

Отпор след прожекцията дават и от „Фокс“, които обезумяват след предварителните реакции. „Междузвездни войни“ обаче има амбициите да се превърне в нещо голямо, а в такъв случай трябва да бъдат изпипани и най-дребните детайли. Джон Уилямс композира музиката, а самият Лукас държи звукът да бъде в долби стерео. От „Индъстриъл Лайт енд Меджик“ работят денонощно, за да угодят на капризите на режисьора и да създадат невъзможното. След поредните промени Лукас отново организира прожекция... и публиката губи ума и дума.

На 25 май 1977 г. се състои премиерата на филма. Той е разпространен по кината, а семейство Лукас вечеря срещу Китайския театър на „Холивуд булевард“. След дългите месеци работа по филма, те дори забравят, че в този ден се състои премиерата. По това време Холивуд няма редовната практика да опъва червени килими пред кината, а Лукас, като все още млад режисьор, трябва да работи още много безсънни нощи, за да придобие култовия статут, който получава след прожекцията. „Изведнъж се се напълни с хора, сигурно над хиляда души. Булевардът беше затворен, а отпред имаше дори лимузини.“ Марша и Джордж Лукас разбират, че всички тези хора са там, за да гледат „Междузвездни войни“, докато те двамата кротко похапват хамбургери в близкия ресторант.

В крайна сметка първият филм от Сагата струва 9,5 милиона долара плюс 2 милиона за разпространение. В тези суми са включени хонорарите на актьорите, създаването на ефектите, композирането на музиката, пътуванията до Тунис и Англия за заснемане, както и всички останали съпътстващи разходи. Печалбата възлиза на над 193,5 млн. долара за шест месеца разпространение. Останалото, както казват, е история...

„Междузвездни войни“ претворява попкултурата с последвалите си две продължения, съответно през 1980 г. с „Империята отвръща на удара“ под режисурата на Ървин Кършнър и през 1983 г. със „Завръщането на джедаите“ на Ричард Маркуанд. Творецът Лукас впоследствие започва работа и по прикуъли, които дебютират в края на милениума и оформят семейна Сага от шест филма. През 2012 г. Лукас продава творението си на мастодонтите от „Дисни“, а сделката възлиза на над 4 млрд. долара.

Обичана от мнозина и искрено ненавиждана от други, Сагата за Скайуокърови е символ на свободния дух и еманация на иновативността. Филмите пробиват дори Желязната завеса, постигайки невиждани успехи в страните от социалистическия блок. Дори и днес, когато Холивуд успя да пренасити пазара с визуални творби, ефекти, култови сценарии и други високооценени фантастични филми, „Междузвездни войни“ остава любимата поредица на дядовци, бащи и внуци, които трепетно очакват загасянето на светлините в киното и първите акорди от вечната музика на Джон Уилямс.