3: Чудовища (част първа)

От пепелта на погубения свят се е родил нов. Тези, които са останали живи, са променени. Някои за добро – сдобили са се със свръхчовешки сетива, докато други за лошо – развили са апетит за човешка плът. Трансформиралите се в ловци на хора дебнат за плячка... млади, въоръжени и гладни.

Седемнадесетгодишната Алекс е срещала зверовете и не би се поколебала да убие, за да се защити.  Но когато един от тях, момче на нейната възраст, спасява живота й, съмненията започват да я разяждат. Възможно ли е душата му да продължава да живее в него, въпреки трансформацията? Алекс не знае отговора на този въпрос. Но и няма време да размишлява. Защото неудържима сила се надига и в самата нея...

* * *

Във финалните части от трилогията „Пепел” Илса Бик поднася на читателите зашеметяващ завършек, отвеждайки ги за последно в жестокия, постапокалиптичен свят, където никой не е защитен, а надеждата за спасение е далечна химера. Свят, в който от пепелта на разрухата, са се родили чудовища.

Преведени на над 10 езика, книгите от трилогията „Пепел” убедително печелят сърцата на хорър феновете в целия свят. „Брутален, шокиращ и изключително въздействащ”, пишат за финалната част в Horn Book. „Изпълнен с екшън, напрежение и неочаквани обрати достоен завършек на една впечатляваща трилогия”, допълват от Booklist.

* * *

Илса Бик е носителка на множество награди за своите кратки разкази и романи. Участвала е в създаването на няколко научнофантастични поредици, сред които Star Trek, Battletech и Mechwarrior:Dark Age. The Key, паранормална криминална мистерия за Холокоста и прераждането, е определена за забележителна в класацията „Най-добра американска мистерия” от 2005 година. Първият й роман за тийнейджъри – Draw the Dark, печели Westchester Fiction Award за 2011 година и е обявена за най-добра книга на Bank Street College 2011.

Бик е завършила литература и кино изкуства в колежа. За създаването на „Пепел”, обаче,  тя черпи  вдъхновение от опита си като психиатър и бивш майор от Военновъздушните сили на САЩ.  Писателката следва медицина, докато служи в базите Лакланд и Андрюс по време на войната в Залива. Решава да завърши психиатрия, а не хирургия, какъвто е първоначалният й план. Става свидетел на следите, които войната остава в човешките души, и помага на много хора да се справят с вътрешните си демони. „Винаги съм намирала борбата за оцеляване след бедствие за много интересна тема – компромисите, които хората трябва да направят, и правилата, които трябва да нарушат, за да оцелеят. Освен това баща ми е оцелял от Холокоста. Такъв вид катастрофа, след която светът се срива и хората се превръщат в чудовища, винаги е била позната тема в живота ми”.

В момента Илса живее със семейството си и няколко пухкави създания в провинцията на Уисконсин, в близост до еврейско гробище. Едно нещо, което й допада за съседите й е, че са много тихи и идват да вземат назаем захар само, когато налъмите цъфнат, по думите на самата писателка.

Интервю с Илса Бик за списание БРАВО можете да прочетете тук.