Интервю със Стефани Майър по повод премиерата на „Краткият втори живот на Бри Танър”

Бри се споменава само на няколко места в „Затъмнение”. Какво открихте в нейния образ, за да пожелаете да продължите историята й?

Стефани Майър: В началото не бях привлечена от Бри по някакъв специален начин – интересуваха ме като цяло новородените вампири. Докато пишех „Затъмнение“, зад кулисите се случваха много неща, за които Бела, разбира се, не знаеше нищо. И тъй като бях фокусирана върху Бела, не можех да задълбоча достатъчно историята на новородените вампири. Въпреки това винаги съм имала основна идея за онова, което правят те. Трябваше да да го имам предвид, докато изграждах сюжета: Бела е на този етап, новородените вампири правят това. В крайна сметка, за да бъде всичко точно, направих календар на месеците май и юни – тогава се развива действието в „Затъмнение“ – и във всяко квадратче попълвах какво прави Бела в съответния ден и какво се случва в Сиатъл. Затова историята на новородените вампири винаги е била важна част от „Затъмнение“. И фактът, че нямаше начин да изразя всичко това в книгата, малко ме натъжаваше.

Бри е единствената новородена, която се споменава по име в „Затъмнение“, единствената новородена, която има контакт със семейство Кълън (освен онези, убити от тях) и единствената новородена, която сe сблъсква с Волтури на поляната. Тя живее най-дълго, затова и може да разкаже пълната история. Тя беше естествен избор, за да се предаде историята на новородените. Щом започнах да пиша от нейна гледна точка, тя наистина оживя. До такава степен, че когато неизбежният край наближи, наистина ми беше тъжно да продължа. По-трудно ми беше да убия Бри, отколкото който и да е друг герой, когото някога съм убивала, макар да го правех за втори път. (Преди Бри най-тъжно ми беше за Уолтър от „Скитница“.)

В кой момент осъзнахте, че „ кратката история“, върху която работехте за The Twilight Saga: The Official Guide („Официалният гайд към сагата „Здрач“), ще се превърне в отделна книга?

Стефани Майър: Не осъзнавах, че „кратката ми история“ всъщност е новела, докато не я дадох на издателя си. Всичко, което знаех, е, че тя беше с 80 000 думи по-кратка от повечето ми романи. Учудих се, когато ми казаха, че е почти 200 страници и не може да вмести в „Гайда“. Въпреки това винаги съм искала хората да имат възможност да прочетат историята на Бри, преди да излезе филмът. Затова, когато ми предложиха да я публикувам като самостоятелна книга, изглеждаше като чудесна възможност.

Защо смятате, че е важно за хората да прочетат историята на Бри преди премиерата на филма?

Стефани Майър: Историята в „Затъмнение“ е разказана единствено от перспективата на Бела. Това си има своите ограничения – когато толкова много се случва зад кулисите (така да се каже), много неща остават мистерия. Филмите имат предимството да показват историята извън главата на Бела. Зрителят може да види събития – като например преследването на Виктория от върколаците в „Новолуние“, – които само се загатват на читателя. В сравнение с останалите книги, в „Затъмнение“ има най-много събития, които се случват далеч от погледа на Бела. За да е успешен филмът, ние трябва да видим и разберем някои от тези неща.

Знаейки, че част от историята на Бри е включена във филма, се надявах, че книгата ще се появи първа. Лично аз винаги предпочитам да прочета книгата, преди да гледам филма. Харесва ми да си изградя собствена представа, преди представата на някой друг да се намеси. Вероятно за по-голямата част от читателите това не е от значение, но аз исках да дам на останалите възможността сами да си представят Бри и бандата.

По какъв начин историята на Бри оказа влияние върху филма „Затъмнение“?

Стефани Майър: По времето, когато започнах да работя по историята за „Гайда“, Мелиса Розенберг, сценаристката на всички филми от поредицата „Здрач“, започна работа по „Затъмнение“. Дойде при мен с хиляди въпроси относно това, което се случва в Сиатъл. Тъй като филмът не беше така тясно свързан с гледната точка на Бела, както книгата, тя имаше възможност да изследва новородените вампири, но искаше всичко да е съгласувано с моята идея. Споменах й за това, което бях написала за Бри, и тя страшно се развълнува. Нейният ентусиазъм беше толкова заразителен, че и аз започнах наистина да се съсредоточавам над тази история. Когато предварителната продукция на филма „Затъмнение“ започна, историята на Бри беше завършена. Изпратих я на режисьора Дейвид Слейд, а той ме попита дали съм съгласна и актьорите, играещи в частта с новородените вампири, също да я прочетат. Моят отговор беше положителен, разбира се.

Следователно новелата не беше причина във филма „Затъмнение“ да има сцени, свързани с новородените вампири, но пък помогна тези сцени да отговарят на моята представа за историята. Да се надяваме, че е помогнала и на Хавиер, Брус и Джодел да вникнат по-добре в героите си.

Още преди да започнем историята, знаем, че Бри умира. Какво беше усещането да изследвате вселената на „Здрач“ от тъмната й страна?

Стефани Майър: В началото си мислех, че ще бъде забавно. Фокусирах се повече върху сюжета, отколкото върху самия персонаж – нещо, което правя изключително рядко, – и нямах търпение да прекарам повече време с наистина вампирски  вампири. Представях си толкова много сцени на разрушение, които ми се искаше да запиша на хартия. Но когато започнах да възприемам тази сцени през очите на Бри, нейният образ започна да става по-важен от забавното разрушение. Колкото повече се влюбвах в Бри и приятелите й, толкова по-тежко ми бе да продължавам напред. В крайна сметка всичко придоби тъмни краски, по един коренно различен от очакванията ми начин.

Какво беше усещането да пишете от гледната точка на друг герой? Накара ли Ви това да погледнете с нови очи на „Затъмнение“ и другите романи?

Стефани Майър: Това е третият път, в който пиша от гледната точка на герой, различен от Бела – писала съм и от гледната точка на Джейкъб и Едуард. И трите пъти усещането беше наистина естествено. Когато пиша от името на Бела, винаги съм наясно с мислите на останалите герои, просто не ги споделям. Затова е забавно да пусна тези гласове на свобода. Едно от нещата, които най-много харесвам, когато пиша от различна перспектива, е да погледна героите, които вече познавам, през други очи. Когато стигнах до поляната с Бри, нещата наистина си дойдоха на мястото. Възможността да опиша Бела и семейство Кълън от нейната гледна точка беше прекрасна.

В „Зазоряване“ Бела усеща какво означава да си новороден вампир, а сега читателите ще имат възможността да почувстват същото и с Бри. Мислехте ли за преживяването на Бела, докато пишехте за Бри и обратното?

Стефани Майър: Абсолютно – сравнявах двете през цялото време, докато пишех, защото те имат коренно различен опит като новородени. Бела започва новия си живот с много подготовка, очаквания и упорита решителност. Бри няма никаква идея какво се случва с нея, тя започва на сляпо. Но и двете се справят изключително добре предвид обстоятелствата. Предполагам, че поведението на Бела би било доста сходно с това на Бри, ако и тя беше променена по подобен начин.

В сагата „Здрач“ се запознаваме с доста вампири. Извън основните герои, Бри ли е единственият вампир, за когото сте създали толкова детайлна история? Има ли и друг герой, когото бихте желали да изследвате по подобен начин?

Стефани Майър: Ако имах цялото време на света и никакво разсейване, бих написала кратка история за всеки един от героите. Някои от историите биха се превърнали в кратки разкази, други – в романи, а трети – в поредица. Някои от тях са доста детайлни, например ранните години на Аро, Марк и Дидима, Джейн и Алек, Шарлот и Питър, Алистър, семейство Денали – но за други не съм мислила достатъчно. Повечето от тези истории не изглеждат толкова нужни, колкото тази на Бри, тъй като историята на Бри засяга основния сюжет директно. Не знам дали някога отново бих направила съпътстващо издание като това. Но наистина е много забавно.

По-трудно или по-лесно беше да пишете за вселената „Здрач“, след като тя вече е филмирана?

Стефани Майър: Основната на „Здрач” беше написана, преди да излезе първият филм, затова наистина не мога да кажа точно. Филмите са забавни и интересни допълнения към книгите, но никога не са влияели на историята, която нося в главата си.

Защо избрахте Американския Червен Кръст за паричните дарения от продажбите на „Краткият втори живот на Бри Танър“?

Стефани Майър: Изключително се трогнах от страхотната подкрепа след бедствието в Хаити. Много от феновете на „Здрач“ набираха средства, за да помогнат, и аз наистина бях впечатлена от усилията им. Искаше ми се да продължа тази инициатива. Мисля, че е важно да не забравяме бързо Хаити и Чили, сега, когато вече не са в центъра на медийния интерес. Възстановяването от подобно бедствие отнема изключително много време и те все още се нуждаят от помощта ни.

В какъв ред бихте препоръчали да бъде прочетена сагата „Здрач“ сега, с допълнението на „Краткият втори живот на Бри Танър”? Трябва ли читателите да продължат с новата книга след „Затъмнение“, или е по-добре да завършат и „Зазоряване“, преди да подхванат „Краткият втори живот на Бри Танър”?

Стефани Майър: Ако аз започвах да чета за първи път сагата, най-вероятно бих прочела първо историята на Бела, преди да се впускам в други гледни точки.