„Хипотеза за любов“ – най-хубавите неща се случват неочаквано

Много скоро след публикуването си романът „Хипотеза за любов“ се превърна в истинска сензация в TikTok, а още с излизането си на български език оглави и класациите на родните книжарници. Ако все още не сте разгръщали литературния дебют на Али Хейзълууд и искате да съпреживеете вълнуващи емоции, да се посмеете с глас или да потънете в интересна книга, приемете следващата книжна препоръка с открито сърце. Все пак, броени дни ни делят от световната премиера на новата творба на Али – „Любов и неврони“, а вярваме, че срещата с творчеството ѝ обещава само приятни мигове! 

Предлагаме ви един въображаем разговор с главната героиня в романа „Хипотеза за любов“ – Олив Смит. Тя е  докторант, който не вярва в дълготрайните романтични взаимоотношения, но на когото се налага да убеди своята най-добра приятелка, че има връзка. Като всеки уважаващ себе си биолог, Олив се паникьосва и целува първия срещнат мъж.

А този мъж е добре известният Адам Карлсън – изгряваща звезда в научните среди и, ами, задник. Затова Олив е повече от изненадана, когато властващият тиранин на Станфорд не само не се отдръпва, но и се съгласява да се престори за нейно фалшиво гадже.

Понякога любовта се появява по най-неочакван начин, а „здравият разум“ е последното, от което имаме нужда.

Колко добре познаваш властващият тиранин на Станфорд – професор Адам Карлсън?

Говоря с него точно петнайсет минути на седмица. И добре де, целунах го. Два пъти. И му седях в скута. Веднъж. Но само толкова, а Адам говори много малко. Всъщност ми се иска да е по-словоохотлив, понеже не знам нищо за него.

Разкажи ни все пак нещо за него.

Целуваш го. Целуваш го и после изведнъж той ти спасява задника и ти купува сладкиши и те нарича „умница“ с тон, в който има странна привързаност и дори когато е в лошо настроение, не се държи чак толкова зле. Или изобщо не се държи зле.

Какво каза, когато научи, че Адам не обича шоколад?

Ами ти наистина ли? Мразиш всичко, което е вкусно, прекрасно и сгряващо душата… Искаш да си живееш в своя тъмен, пълен с горчилка свят, създаден от черно кафе и варени гевреци с крема сирене без подправки. И понякога с чипс със сол и оцет.

Какво казаха приятелите ти, когато научиха за Адам?

Като нищо бих излязъл с теб на фалшива среща, само и само да те спася от проклетия Карлсън. Щяхме да си държим ръцете, щях да ти давам якето си, когато е студено, и публично щях да ти подаря шоколадови рози и плюшено мече за Свети Валентин.

Харесва ли ти в университета?

В университета има неща, които обичам. Харесва ми да съм в лабораторията, да се занимавам с проучвания. Да ми идват нови идеи за изследвания, чувството, че работата ми има смисъл и е важна.

Но някои неща не ти харесват? Какво например?

Ами различни. Най-вече свързани с пиар. Да кандидатствам за финансиране, да убеждавам хората да инвестират пари в изследванията ми. Да завързвам познанства, което си е кошмар самò по себе си. Да говоря пред публика – даже да става дума само за един човек – която трябва да впечатля. Това е най-големият ми ужас. Страшно го мразя; главата ми избухва, вцепенявам се и всички ме гледат, готови да ме съдят, езикът ми се връзва и ми се приисква да умра, както и целият свят да се свърши и… Разбираш.

Кой е най-добрият съвет, който си получавала?

Нямам представа дали сте достатъчно добра. Важното е дали вашата причина да искате да сте в университета си струва.

*Въображаемото интервю с Олив Смит е вдъхновено от романа „Хипотеза за любов“ и „взето“ от екипа на издателство „Егмонт“. 

12 август 2022 г.