Новият фрагмент от историята ИКАБОГ е вече тук, а всички публикувани до момента глави ще откриете на тази страница.

Глава 49

Бягство от приюта

Глава 51

В Бърлогата

Дейзи се събудила след няколко часа, но не отворила очи. Не си спомняла по-сладък сън от времето на детството си, когато спяла под съшитото от майка ѝ одеяло от разноцветни парченца и слушала пукота на съчките в камината.

Както си лежала със затворени очи, дочула пращене на огън и я лъхнал мирис на еленски пай. Решила, че сънува и че е у дома с майка си и баща си.

Само че пукането на съчките било като истинско и уханието на пая омайвало. Дали пък не била в рая? Дали не отлетяла там, след като замръзнала в снега?

Отворила очи и без да помръдва, разбрала, че се намира в тъмна пещера. Огледала се и видяла, че лежи с приятелите си сред нещо като гнездо от овча вълна, а до тях пламти огън. Забелязала и голяма скала с провиснали зеленикаво-кафяви водорасли. Само след миг осъзнала, че скалата – висока колкото два коня – също я гледа.

Икабог бил описван като дракон, змей или призрак, ала тя веднага го познала. Примряла от ужас и отново затворила очи. Провряла ръката си в овчата вълна и намерила ръката на Бърт.

– Какво? – пошепнал той.

– Видя ли го?

– Да. Не го гледай.

– Не го гледам.

– Нали ви казах, че Икабог не е измишльотина! – уплашено промълвила Марта.

– Готви пай – обадил се Родерик.

Четиримата не помръдвали и лежали със затворени очи, наслаждавайки се на вкусния мирис на пая. Едва се сдържали да не скочат и да го излапат, преди Икабог да ги изяде.

Чудовището се раздвижило. Дългата му груба козина шумоляла като тръстика, а тежките стъпки на големите лапи отеквали глухо.

– Яжте – рекъл Икабог с плътен боботещ глас.

Четиримата се ококорили.

Вероятно си мислите, че децата се изумили от това, че Икабог говори английски, но след като видели запаления от него огън и сготвения пай, нищо повече не можело да ги учуди. На грубовати дъски на пода били наредени няколко пая със замръзналото в изоставения фургон месо.

Децата седнали бавно и внимателно, като следели с поглед големите тъжни очи на Икабог зад сплъстената зелена козина над челото му. Чудовището наподобявало грамаден човек с издут корем. На всяка от четирите грамадни лапи стърчал по един извит остър нокът.

– Какво искаш от нас? – попитал Бърт.

– Ще ви изям, но не сега – отвърнал Икабог с боботещия си глас.

По едно време станал, взел две оплетени от дървесна кора кошници и се отправил към изхода на пещерата. Изведнъж спрял и заявил:

– Р-ръмжа.

Не изръмжал, а само казал думата. Децата го погледнали слисано, а той премигнал и излязъл с кошниците под ръка. Затиснал входа с тежка скала и стъпките му заскърцали по снега.