Следобед
От Кирил Христов, Созопол

И си мислиш все тайно: трябва някой да дойде
Неочаквано - като изповед - да застане пред теб.
И почистваш: приказки, сънища, спомени -
да се знае, че живее в тази къща човек.

И дузина кокичета ти се плезят от вазата.
И решаваш - ще имаш празник и ти.
И усмивката - новичка - от скрина изваждаш
и зачакваш. А вън като кош със мечти
Борът птиците сбира. И внезапно изригват -
чуден, топъл и пърхащ, чуруликащ фонтан.
И след дългия скок най-после достига
Зачервеното слънце, отвъдния океан.

Чакаш, чакаш и каниш на гости вятъра.
И се прегръщате дълго преди пътя назад.
И прозвънвайки тихо, се търкулва отнякъде -
като сенчица в огъня - вледенена сълза.

Untitled
От Кирил Христов, Созопол


"Тъй дирите на моя земен ден
безбройни векове не ще погубят."
"Фауст", Гьоте

Мълчиш, както тогава...
И светлата резка на тази длан,
така изящно губеща се в синевата
на вечността
прекъсва, свършва някъде...
Къде? В нощта?
Но нежната ти гръд е така прекрасно бяла
и нежните ръце са грациозни пак.
Прахът е някъде сред прахове забравен
и краят е начало... Мрак?
Къде е мракът?
Пред теб, след теб, встрани от теб...
Нозете ти са боси.
Стъпват леко, плавно,
подобно облаците в нежен сън.
А всяка твоя стъпка
е босо ходене върху трънливи мигове.
Не могат те да наранят изящната ти кожа,
Защото си от въздух, ефимерен стих,
защото те са толкова погубващо нищожни,
че губят се в твоите очи.
А има ли изобщо време
и прах, и нощ и тленност?...
Вълните на морето ги измиват.
Остава само миг
и устни от кармин.
Те твои са...

От Иванела Лазарова (14), Габрово

И в тази нощ,
когато звездите греят най-силно,
И когато луната е най-могъща,
аз се моля, аз се разкайвам, аз плача.
Душата в мен покорно слуша сърцето ми,
което вече победено се прекланя пред жестоката съдба,
пред великите предци, пред могъщия владетел.
Сълзите ми обливат твърдата почва,
по която няма живот,
няма радост, няма щастие.
Има само мъка и тъга,
които са завладели сърцето ми.
Молитвата ми - единственото спасение,
да видя душата си здрава,
да видя сърцето си жизнено,
да видя себе си по-силна.

Петя Георгиева (14), София

Любов
Любовта е песен - изпей я,
Любовта е поезия, прочети я,
Любовта е игра - изиграй я,
Любовта е болка - преодолей я!

Любовта изгрява и залязва
В сърцата, белези оставя,
До живот в душата!

Играем и се смеем,
Но раната кърви,
следи в живота тя запазва
до последните ни дни.

Ти и твоят път
От Милена Петкова, Цар Калоян


Всеки ден замислен
по пътя прашен ти вървиш.
Всеки ден се питаш
Дали отново не грешиш.
И питаш се какъв си ти?
Какъв е светът,
Който около тебе се върти?
Дали ще успееш в живота си?
Дали ще постигнеш тъй желаните мечти?
Заслужава ли си човек да си?
Заслужава ли си да те боли?
Всекидневно сблъскваш се с безброй беди.
В живота ти има усмивки,
но и много, много сълзи.
Но важното е да си щастлив, нали?
Да осъзнаваш целите си.
И да повярваш в това, че щастието е не на върха,
А по пътя дотам прашен и ронлив,
Чака те там, за да те направи щастлив.
Трябва да повярваш в себе си сега,
да отстояваш своите права,
да вярваш в любовта.
Трябва гордо да вдигнеш глава
и да не се отчайваш никога.
Във всяко зло добро да намираш
и всяко щастие
по пътя да повярваш,
че светът, макар и лош,
крие в себе си прекрасен разкош.

Твоето пренебрежение
Винаги на заден план
Съм в твоето сърце.
Винаги последна -
Студено е твоето лице.
А отначало как различен беше ти...
Как сбъдваше мечтите ми...
И как внимаваше,
Искаше с мен да си...
Помниш ли онези времена?
А как лъха сега от теб студенина.
Приятелите, живота, купона,
Неспазването на закона.
Всички лоши неща -
А къде остава любовта?
Къде изгуби нежността?
Къде е онази искра,
Която запали страстта?
Аз помня, помня добре,
Всеки миг и твоите ръце
Споменът отпечатан е в моето сърце.
И всяка секунда, всеки час -
За мен ти стана всичко -
А какво съм аз?
Момиче, молещо за малко внимание.
Момиче, потънало в скръб и страдание.
Заслужавам ли аз това?
Заслужавам ли да се държиш така?
Лудовлюбих се сега
И цена висока трябва да платя.
А какво ли не бих дала
Да чуя думи две,
Да ме докоснат с нежност твоите ръце.
И знам, не ме разбираш,
Сигурна съм в това.
Би се изсмял
И би ме приел на шега.
Но, Мило, едно ще ти кажа сега -
Някой ден ти ще търсиш любовта!
И нито приятелите, нито водката дори,
Ще ти върнат пропилените дни!
Защото може много да си се забавлявал,
Но истинските неща ти си забравил.

Какво. . .
От Десислава Христова и Златина Христова

Какво съм аз без теб?
Какво си ти без мен?
Четири влюбени очи,
търсещи своите души.

Какво съм аз за теб?
Какво си ти за мен?
Омайни, морски усмивки,
слети в страстни целувки.

Каква съм аз до теб?
Какъв си ти до мен?
Прегръдки голи на свещи...
Ах, тези срещи горещи!

Каква съм аз със теб?
Какъв си ти със мен?
Една любов, но истинска.
Моя обич магическа!

Горещи очи
От Десислава Христова и Златина Христова


Две зелени, хубави очи
горещо парещи в тъмнина,
дълбоко пронизват мълчината . . .

Две очи, големи -
шепнат безмълвно, прекрасно,
напомняйки за нещо чудно, нещо красно . . .

Две очи дълбоки
неизбежно сърцето прогарят
те радост носят, безкрайна радост...

Две сини, хубави очи,
измиват болката, срама,
наподобяващи на морето смелостта...

Две очи, две очи,
извикват на помощ силата на любовта,
която движи света...

Прекрасни, две очи,
доброта навяват сега
и за вечни времена...

Две горещи, парещи очи,
като седемте чудеса -
единствени за мене са!

Съжалявам!!!
От Десислава Христова и Златина Христова

Най-трудно в този век,
е да намериш на сърцето лек!
Да кажеш на някого, че съжаляваш...
Да можеш за грешките да прощаваш...
И ето, аз стоя тук сега,
и пиша извинителни слова:
"Толкова много съжалявам
за всичко лошо, което създавам!
Думи и дела далечно грозни,
аз искам да затрия...
Ала и болката, срама завинаги да измия,
но не с думи празни...
Затова аз ти казвам днес: "Съжалявам!"
Надявам се ти да ми кажеш: "Прощавам!""

От Калина Петрова (15), Плевен

Защо не си при нея?
Защо остави я сама?
Защо забрави любовта,
която тя ти е подарила?

Припев:
Защо, защо,
защо не си при нея?
Защо тя е сама?
Защо, когато има нужда от любовта?

Защо затваряш очи?
Защо сърцето ти мълчи?
Защо мълчиш и ти?
Иди при нея и говори!

Припев: ...
Кажи й, че тя е любовта,
която те е стрелнала,
Която търсеше ти,
но тя те нарани,
Като с друг те замени!
Припев:...

Защо... Защо....

Избор
От Ана Суичмезова (17), София

Дали ще полетим към своя устрем пак,
или ще кървим, прободени отново с мрак?
Нашата съдба зове ни с глас неумолим, жесток
и животът наш краде ни, преподавайки ни нов урок,
взимайки ни свободата, вливайки в сърцето лед,
заледявайки крилата, спирайки ни да вървим напред.
Душата пълна е с отрови, сърцето - цялото в окови…
Ще продължим ли пак по пътеката от мрак?
Ще разбием ли с глава стената, спряла нашия подем,
или да подвием колената до последния си ден?

Ти си ми всичко
От Марина Георгиева (16), Видин

Какво си ти за мен...?
Ти си мисълта, с която заспивам...
Ти си сънят, който сънувам...
Ти си усмивката на моите устни...
Ти си сълзите, солени и вкусни...
Ти си мечтата за красиво и нежно...
Ти си волна птица в небето...
Ти си ЧОВЕКА, стигнал до сърцето...
Ти си погледът, потънал в сълзи...
Ти си нежността, която сърцето ми търси...
Ти си слънцето след дъждовния ден...
Ти си луната, радваща само мен...
Ти си човекът, когато обичам...
Ти си любовта, в която вечно се вричам...
То си за мен незаменим...
Ти си ми всичко!!!

Щастие и Тъгa
От Надежда Симова (16), София


Любовта ни си тръгна със слънчевите лъчи,
тъмнината тъй подтискащо мълчи,
порой от горещи сълзи,
сърцето ми от болка крещи.

Щом затворя очи
тъмнината спира да мълчи
навсякъде чувам твоя глас
иска ми се отново да има нас

В същия момент стрела сърцето ми пробива,
мечтата ми на прах се разбива, самотата отново ме обгръща,
щастието в тъгa се превръща.

Тъгa
От Надежда Симова (16), София


Тъгa, тъгa се спуска в душата ми
разбито на хиляди парченца е сърцето ми,
а ти седиш усмихната със нея,
за да гледате заедно залеза на кея.

Роза, роза казваше, че съм,
роза, която не вехне,
но всичко това било е само сън,
защото всяка роза някога ще повехне.

Вехна от деня, в който ме остави,
но се моля сърцето ми да те забрави,
да забравя мъката, а не любовта,
защото тя е най-хубавото на света.

Опитах се
От Надежда Симова (16), София


Опитах се тъгата да скрия
опитах се сълзите да прикрия
опитах болката да спра
опитах любовта ни да погреба.

Под тонове грим,фалш и усмивки лъжливи
всички си мислят, че дните ми са щастливи,
но никoй не знае за болката в мен,
която се надига ден след ден.

И ето връщам се вкъщи, но вече без грим
и гледам една снимка: "Ах,как щастливи стоим!"
и тъгата пак се надига във мене
и сърцето ми от болка започва да стене.

Не намерила пристан...
От Надя Георгиева (19), Монтана


През пътищата буйни на съдбата,
в чужди легла посрещах зората.
Целувах устни измислени,
със страст... необмислена.

И, търсейки пристан, се лутах,
в илюзии, от мъка сътворени.
Под сребърните искри на Луната,
обичах... с чувства измислени.

Раздавах плътта си,
с надежда да те забравя.
Само ти остана в ума ми,
само твоя дъх по кожата успях да опазя.

Но само със спомена си живях,
белязана от твоята забрава.
Събуждах се на гърдите на поредния грях,
а вече и пламъкът в мене го няма.

За най-милото момче От Сезен Мехмед (13), Варна

Не знаех аз слънце какво е,
преди да ме огреят твоите коси,
не знаех и небето що е,
преди да срещна твоите очи.

Живеех в мрачна пещера,
изпълнен със студ и страхове,
страх ме бе от любовта,
защото счупено бе моето сърце.

На хиляди малки парчета разбито
от човешката злоба, ненавист, лъжа...
сега в твоите шепи е скрито,
ще го пазиш ли и до кога...?
Съдбата ми, разбъркан пъзел,
подреди го, и в кутия го прибери,
вземи въже и я завържи на възел,
но вътре и своята съдба сложи.

Шепите си не разтваряй,
че ще падне моето сърце,
ако ще си с мен внимавай,
не искам повече сълзи по своето лице...

От Светлана Чепишева (13), Сливен


Животът е труден
и за теб,и за мен.
Може да е ярък и изумруден
като начало на новия ден.
От утре всичко ще се промени,
но за теб ще продължавам да мечтая.
От теб нищо няма да ме раздели
и когато ми е тъжно за теб
ще продължавам да ридая.
Ти не знаеш как се чувствам
и това ме натъжава,но трябва да се справя "Животът продължава"!
Грешките си да можех да поправя.
Мечтата да те видя,реалност да направя!
От мига в който те забелязах,
място в сърцето си за тебе отбелязах.
Пламъчето вътре в мен не угасва,
а любовта към тебе продължава да нараства.
Любовта е чувство,
което причинява болка и наслада
и след всички тези изпитания някои получават само разочарования!!!