Глава 6

Тупаник в двора

Зад двореца имало голям двор. Под погледите на паметници на бивши крале и кралици се разхождали пауни и шуртели фонтани. Стига да не дърпат опашките на пауните, да не скачат във фонтаните и да не се катерят по статуите, на децата на кралските служители било разрешено да играят в двора. Лейди Есланда обичала деца и се случвало да слезе при тях, за да правят гирлянди от маргаритки. Когато на балкона се появявал кралят, настъпвало оживление – както били научени у дома, децата викали радостно, покланяли се и приклякали в поклон в знак на почит. Но когато видели Спитълуърт и Флапун, настъпвала тишина. Децата спирали да играят на дама и да тичат в преследване на Икабог. Лордовете не обичали деца. Пречела им врявата, която малчуганите вдигали, тъй като идвали в двора след училище, а двамата държали на подиробедната си дрямка между лова и вечерята.

Един ден, скоро след седмия рожден ден на Бърт и Дейзи, децата си играели между фонтаните и пауните и дъщерята на новата главна шивачка (с красива рокля от розов брокат) казала:

– Много се надявам кралят да се появи днес.

– Аз пък не – заявила Дейзи, без да осъзнава, че говори доста високо.

Децата зяпнали и я погледнали учудено. Дейзи усетила как едновременно я полазват горещи и ледени тръпки.

– Не трябваше да го казваш – пошепнал Бърт, който стоял до нея и също бил обект на възмутените погледи.

– Не ме интересува – отвърнала Дейзи и лицето ѝ пламнало. – Вече започнах и ще довърша! Ако той не беше карал мама да работи толкова много, тя можеше да е жива.

Щом го изрекла, от сърцето ѝ паднал товар. Децата отново ахнали в почуда, а дъщерята на една от прислужничките дори изпищяла.

Бърт се намесил, като повторил често казваните от майка му думи:

– Той е най-добрият крал, който Корнукопия е имала!

– Не е! Крал Фред е себичен, суетен и жесток! – възразила Дейзи.

– Моля те, не се дръж глупаво – прошепнал ужасеният Бърт.

При думата „глупаво“ търпението ѝ преляло. „Глупаво“ било, когато дъщерята на новата главна шивачка се изкискала и посочила на приятелките си гащеризона ѝ, „глупаво“ било, когато баща ѝ триел сълзите си вечер и си мислел, че не го вижда, „глупаво“ било, че вместо да говори с майка си, говорела със студен бял камък!

Дейзи замахнала и зашлевила Бърт.

Най-големият от братята Роуч, който вече заемал някогашната стая на Дейзи, заподкокоросвал Бърт:

– Не се давай, Масленко! Цапни я! Цапни я! Цапни я!

Смутеният Бърт побутнал Дейзи с рамо, тя се хвърлила върху него, двамата преплели крака и ръце и се завъргаляли по земята. Майор Биймиш, бащата на Бърт, чул врявата и изхвърчал от двореца. Успял да разтърве децата сред облака прах, а минаващият лорд Спитълуърт спрял до ревящите Бърт и Дейзи и се възмутил:

– Отвратително поведение!

После се подсмихнал, тъй като винаги намирал начин да се възползва от каквато и да е ситуация, а тази му предоставяла възможност да се отърве от присъствието ако не на всички, то поне на някои деца в кралския двор.