Глава 45

Бърт пристига в Джеробом

Бърт не знаел, че Спитълуърт го е обявил за издирване в цяла Корнукопия. Следвал съвета на стража и се движел по коларските пътища в горите и покрай река Флума. Макар да не бил ходил по-далеч от Джеробом, бил сигурен, че следва правилната посока.

Косата му се сплъстила и целият били мръсен, тъй като вървял през полята и спял в канавките. Изтощен от глад и умора, на третата нощ влязъл в Кърдсбърг. Първата къща, която видял, била на търговец на сирене. На прозореца висял портрет на Бърт с надпис „Търси се“, ала от нея гледало едно сресано и усмихнато момче, което нямало общо с калния скитник на улицата. Наградата за живия или мъртвия беглец била огромна – цели сто дуката!

Бърт се запромъквал по тъмните улици. Минавал покрай мършави кучета и заковани с дъски прозорци. Тук-там в кофите ровели мръсни и дрипави хора. Той умирал от глад и накрая имал късмет да намери парченце кораво мухлясало сирене. Утолил жаждата си от варел с дъждовна вода зад една затворена мандра и отново поел на път.

Повтарял си: „Няма да убият мама, няма, няма… Как биха посмели да убият любимата сладкарка на краля?!“. Стараел се да отбягва страшните мисли, за да има сили да продължи напред.

Вървял дълго по заобиколни пътища и краката му се разранили. На следващата нощ откраднал последните изгнили ябълки от една градина, а на по-следващата намерил в боклукчийска кофа кости от пиле и ги оглозгал. В тъмни зори приближил до Джеробом. Бил отслабнал, панталоните му падали и се наложило да открадне връв от една ковашка работилница, та да си направи колан.

Надявал се, че като намери Харолд, ще излее мъката си и той, нали е братовчед на майка му, ще му помогне. Изчакал нощта отвъд градските стени и закуцукал с изранените си крака към механата на Харолд.

Прозорците били тъмни. Когато приближил, видял, че били заковани с дъски. Механата била затворена. Минала една жена и отчаяният Бърт попитал:

– Знаете ли къде е семейството на Харолд?

– Заминаха на юг. Той има роднини в Шувил и се надява да намери работа там.

Момчето загубило всякаква надежда. Студеният вятър веел обявата с портрета му на близкия уличен стълб. Идело му да седне на студените стъпала пред механата и просто да изчака да го арестуват. В този миг някой опрял сабя в гърба му и се чул глас:

– Ето къде си бил!