Глава 44

Госпожа Биймиш в атака

Отвели госпожа Биймиш в тъмницата. В съседната килия някой потропвал с чук и пеел химна с измъчен, дрезгав глас.

Спитълуърт изкрещял:

– Млъкни!

– Ще ме пуснете ли при дъщеря ми, когато свърша лапата? – попитал същият глас.

– Уф, да! – изнервил се Спитълуърт. – Сега мълчи, че трябва да говоря със съседката ти.

– Преди това ще ме изслушате! – заявила госпожа Биймиш.

Спитълуърт и Флапун изгледали учудено дребната закръглена жена. За пръв път виждали някой да се държи толкова гордо и самоуверено в студената и непрогледна тъмница. Спитълуърт се сетил за лейди Есланда, която все така седяла в библиотеката и отказвала да се омъжи за него. А ето че и една сладкарка можела да се държи като придворна дама!

– Първо, ако ме убиете, кралят ще разбере. Веднага ще забележи, че сладкарят е сменен.

– И дума да няма – захилил се злобно Спитълуърт. – Само че ще повярва, че те е изял Икабог, и ще се наложи да свикне с новия сладкар.

– Моята къща е досами двореца и изобщо не можете да изфалшифицирате нападение на Икабог. Веднага ще се съберат поне стотина свидетели.

– Тогава Икабог случайно те е срещнал, докато си се разхождала по брега на Флума, а той си е пийвал водица от реката.

– Хитро сте го измислили! Само че аз съм дала указания какво да се прави, ако тръгне слух, че Икабог ме е нападнал и изял.

– Какви указания? И на кого? – попитал Флапун.

– Сигурно на сина ѝ – отвърнал Спитълуърт. – Флапун, да не забравиш, че първо ще убием сина, после майката.

Госпожа Биймиш овладяла ужаса, който свил сърцето ѝ при мисълта за Бърт в ръцете на безмилостния лорд, и рекла:

– Преди всичко ще трябва да ми доставите печка, а и необходимите продукти за сладкишите на краля.

– Защо не? Всички харесваме сладките ти. Ще ти дадем печка и продукти, докато намерим сина ти.

– Освен това ще ми трябва помощник – затворник, който да разбива белтъците и да приготвя тавите за печене. Само не знам дали ще намерим такъв, който да има достатъчно сили. Забелязах, че нещастниците приличат на скелети. Ще вземат да ядат от продуктите, та няма да е лошо да им давате повечко храна. Ще ми трябват легло и чисти одеяла, за да мога да се наспивам и да приготвям сладките. Рожденият ден на краля е скоро и той ще очаква специална торта.

Спитълуърт се удивил на самообладанието на затворничката и попитал:

– Ама ти май не разбра, че синът ти ще бъде убит?

– Уважаеми лорде, в кулинарното училище научих, че винаги можем да изгорим блата на тортата или да пресечем сметаната, но това не трябва да ни разстройва. Счупеното гърне си остава счупено. Продължаваме напред и измайсторяваме друго.

Спитълуърт не могъл да измисли отговор и кимнал на Флапун да си ходят.

Щом те излезли, госпожа Биймиш рухнала на нара в ъгъла на килията. Треперела като лист и не можела да спре сълзите си.

Имайте предвид, че главната кралска сладкарка в града на световноизвестните сладкари не била избрана току-така. Госпожа Биймиш била силна жена. Поела си няколко пъти въздух и като се заслушала в националния химн, долепила устни до една пукнатина в стената към съседната килия.

– Дан? Дан, ти ли си? Даниъл Дъвтейл? Познах гласа ти. Аз съм Бърта Биймиш.

Отчаяният човек не спирал да пее. Госпожа Биймиш седнала на нара, обвила раменете си с ръце, затворила очи и започнала да се моли за Бърт. Надявала се, че е избягал и че е жив и здрав.