Глава 42

Зад завесата

Госпожа Биймиш влязла в двореца през задния вход. Кухнята била пуста и тъмна. Жената ходела на пръсти и се оглеждала за Канкърби, който все се скътавал в ъглите на коридорите и виждал и чувал всичко. Стъпка по стъпка стигнала до кралските покои. Стискала дървената лапа и острите нокти се впивали в ръката ѝ.

Спряла на аления килим пред спалнята на Фред, чула смях и си казала, че кралят сигурно не е уведомен за нападението на Икабог в покрайнините на Шувил – инак не би се смял и веселил. За съжаление, при него имало хора, а тя искала да говорят насаме. Вратата изведнъж се отворила. Госпожа Биймиш се скрила зад една кадифена завеса и затаила дъх. На прага застанали Спитълуърт и Флапун. С шеги и закачки двамата пожелавали лека нощ на краля и се надпреварвали да го ласкаят.

– Ваше Величество, голям сте шегаджия! – кискал се Флапун. – Панталонът ми се сцепи от смях!

– Трябва да ви викат Фред Забавния! – кикотел се и Спитълуърт.

Госпожа Биймиш не смеела да си поеме дъх. Щом затворили вратата, двамата лордове спрели да се смеят.

– Голям глупак е! – пошепнал Флапун.

– По-скучен и от буца кърдбъргско сирене – съгласил се Спитълуърт.

– Утре май е твой ред да го забавляваш!

– Ще бъда зает с бирниците до три.

Настъпило мълчание. Госпожа Биймиш не помръдвала и се надявала да не забележат издутата завеса.

– Е, лека нощ, лорде – рекъл Флапун.

– Приятни сънища!

Миг след това Спитълуърт дръпнал завесата и огромната лапа на Флапун затиснала устата на горката жена. Спитълуърт извил ръцете ѝ и двамата я помъкнали към Синия салон, където преди време се сбогувала с покойния си съпруг. Колкото и да се борела и да се опитвала да вика, госпожа Биймиш не могла да надвие двамата мъже.

– Само да си гъкнала! – предупредил я Спитълуърт и извадил малката кама, която носел дори в двореца. – Да не се наложи да търсим нова главна сладкарка!

Флапун махнал ръката си от устата на полузадушената госпожа Биймиш и тя поела глътка въздух миг преди да ѝ прилошее.

– Мислеше си, че ще се скриеш зад завесата ли? – подигравателно рекъл Спитълуърт. – Какво правеше там, толкова близо до кралските покои? Кухнята не работи нощем.

Госпожа Биймиш можела да излъже, че е имала намерение да обсъди с краля предпочитанието му за някакъв вид сладки, но знаела, че лордовете няма да ѝ повярват. Разтворила стиснатата си длан и им показала лапата.

– Знам какви ги вършите!

Лордовете се навели над малката реплика на голямата лапа, която използвали Злокобните, спогледали се и вперили жестоки погледи в госпожа Биймиш, която си повтаряла наум: „Бягай, Бърти! Бягай, бягай, бягай!“.