Глава 35

Предложението на лорд Спитълуърт

Няколко дни по-късно лейди Есланда се разхождала в розариума. Двамата войници запушили устата ѝ, вързали ръцете ѝ и я закарали в имението на Спитълуърт. Изпратили му вест, че задачата е изпълнена, а лордът извикал Милисент, прислужницата на лейди Есланда. Заплашил я със смъртта на малката ѝ сестричка, ако не разгласи на всички приятели на Есланда, че господарката ѝ е станала монахиня. Приятелите се слисали, тъй като лейди Есланда никога не била споменавала, че желае да отиде в манастир. Някои заподозрели, че внезапното ѝ изчезване е дело на коварния Спитълуърт, но всички се боели от него и не попитали къде е приятелката им, нито я потърсили. По-лошото било, че дори не помогнали на Милисент, която опитала да избяга от градчето в града, но не успяла и била хвърлена в тъмницата.

Лорд Спитълуърт пристигнал в имението вечерта. Дал по петдесет дуката на похитителите на лейди Есланда и им припомнил, че ги очаква смърт, ако си отворят устата. После пригладил мустаците си и отишъл в библиотеката, където придворната дама седяла сред прашните книги и четяла на свещ.

– Добър вечер, лейди Есланда – поклонил се лордът.

Тя го погледнала, но не отвърнала.

– Нося ви добра вест! Вие ще бъдете съпруга на главния съветник!

– По-скоро ще умра – рекла лейди Есланда, обърнала следващата страница и продължила да чете.

– Недейте така, моят дом се нуждае от нежна женска грижа. С мен ще бъдете щастлива и удовлетворена, вместо да линеете по сиренарския син, който и без това ще издъхне от глад в тъмницата.

Лейди Есланда очаквала споменаването на капитан Гудфелоу и се била подготвила с отговор. Нито трепнала, нито се изчервила, а най-равнодушно заявила:

– Отдавна съм забравила капитана. Отвратих се от признанието му в държавна измяна. Не мога да обичам подлеци. Затова и никога няма да обичам вас!

Изрекла го толкова убедително, че лордът преминал към заплахи. Казал ѝ, че ще убие родителите ѝ, но лейди Есланда му напомнила, че и тя като капитан Гудфелоу е сирак. После се заканил да вземе наследените от майка ѝ бижута, но лейди Есланда заявила, че предпочита книгите. Най-накрая я заплашил със смърт, а тя го насърчила, тъй като ѝ било дошло до гуша да го слуша.

Спитълуърт се вбесил. Бил свикнал да се налага за всичко, но ето че ударил на камък и това разпалило гнева му. Предупредил я, че ще я заключи в библиотеката, та да си чете колкото иска. Щял да сложи решетки на прозорците, икономът Бътлър щял да ѝ носи храна три пъти дневно, а тя ще може да излиза само до тоалетната. И така до мига, в който чуел нейното „да“!

– Ами тогава ще умра в библиотеката – спокойно рекла лейди Есланда. – Или в… тоалетната.

Разгневеният главен съветник разбрал, че няма да изкопчи нито дума повече, и си тръгнал.