Глава 33

Крал Фред е разтревожен

Без да подозират за надвисналата заплаха, кралят и лордовете се наслаждавали на обичайната си богата вечеря. Фред бил разтревожен заради нападението на Икабог в Барънстаун. Изглежда, чудовището се приближавало все повече към двореца…

– Голям кошмар! – въздъхнал Флапун и набол с вилицата си огромна кървавица.

– Направо тръпки ме побиват! – рекъл Спитълуърт и си отрязал парче от печения фазан.

– Не мога да разбера как Икабог е минал през блокадата! – зачудил се Фред, който бил уведомен, че част от отряда за борба с чудовището стои на денонощен пост около брега на блатото.

Спитълуърт очаквал подобен въпрос и бил готов с отговора.

– Ваше Величество, за голямо съжаление, двама войници заспали на поста и Икабог ги излапал до последната костица.

– Праведна смърт на мъченици! – потресъл се кралят.

– Чудовището минало през блокадата и изкусено от мириса на барънстаунските наденички, се запътило на юг. Пътьом погълнало няколко кокошки, месаря и жена му.

– Кошмар! – потреперил Фред и бутнал чинията си настрани. – Надявам се, че вече се е върнало в блатото.

– Такива са сведенията ни – уверил го Спитълуърт. – Опасявам се, че след като се е насладил на вкуса на пълнен с наденички месар, Икабог ще зачести нападенията си и ще взима нови жертви. Налага се да удвоим броя на войниците. За съжаление, ще трябва да удвоим и данъка за Икабог.

Добре, че Фред гледал Спитълуърт, та не забелязал предоволната усмивка на Флапун.

– Напълно основателно – съгласил се кралят.

 После станал и закрачил нервно. Лампата хвърляла лъчи и озарявала новия му небесносин копринен костюм с аквамаринови копчета. Фред спрял пред огледалото, полюбувал се на красотата си и казал умислено:

– Спитълуърт, как мислиш, дали хората още ме харесват?

 – Що за въпрос, Ваше Величество! Та вие сте най-обичаният крал в историята на Корнукопия!

– На връщане от вчерашния лов ми се стори, че народът не ме приветства както преди. Почти не чух радостни възгласи и видях само едно знаме.

– Веднага ще намерим изменниците! Трябват ми имена и адреси! – изломотил Флапун с пълна уста и затърсил молив.

– Това бяха случайни минувачи – въздъхнал Фред и заусуквал ресните на пердето. – Бях допълнително огорчен, когато чух, че Денят на петицията е отменен.

– Тъкмо се канех да ви обясня – подхванал Спитълуърт.

– Няма нужда. Лейди Есланда вече ми обясни.

Моля?

Спитълуърт строго погледнал Флапун, на когото бил наредил да не допуска лейди Есланда да разговаря с краля. Флапун сбърчил вежди и свил рамене. Какво очаквал от него Спитълуърт?! Да седи залепен за краля ден и нощ! Така де, всеки човек има нужда от усамотение – поне в тоалетната…

– Лейди Есланда ми каза, че хората се оплакват от високия данък за Икабог – добавил Фред. – Носел се слух, че на север няма войска.

– Дрън-дрън! – заявил Спитълуърт, макар че сред народа наистина се ширело недоволство от високия данък, а на север наистина нямало войска.

Това било причината да отмени Деня на петицията. Фред не бивало да разбере, че популярността му чезне с всеки изминал ден. Току-виж му хрумнала глупавата идея за намаляване на данъка, че и още по-глупавата за проверка на несъществуващата войска.

– Ваше Величество, от време на време подразделенията се сменят и някой глупав маршландър е решил, че войниците са си тръгнали – подел Спитълуърт, докато обмислял как по-скоро да изпрати войска, че най-сетне да сложи край на слуховете. Обзело го силно желание да накаже недоволните и добавил: – Добре ще бъде да утроим данъка. Ами чудовището проби блокадата! С повече средства ще осигурим по-многочислена войска и всички ще бъдат спокойни и щастливи.

– Разумно решение – кимнал Фред. – Щом Икабог убива по четирима в една нощ, плюс кокошките…

В трапезарията влязъл лакеят Канкърби, поклонил се ниско и пошепнал на Спитълуърт и Флапун, че тайният агент от Барънстаун е пристигнал и носи спешна новина. Спитълуърт побързал да се измъкне.

– Ваше Величество, налага се да тръгна… Някакъв малък проблем с крака на коня ми…