Глава 31

Изчезването на месаря

Още същата нощ група облечени в черно гвардейци от отряда за борба с Икабог се отправили към Барънстаун. Начело бил майор Роуч, а огромната дървена лапа с люспите и дългите остри нокти била скрита в съпровождащия ги фургон.

В покрайнините на града слезли от конете и увили копитата, за да не вдигат шум и за да не оставят следи. Смъкнали лапата от фургона и я понесли към двора на месаря Тъби Тендърлойн.

Под прикритието на нощта разбили задната врата, запушили устите на Тъби и жена му, вързали ги и ги хвърлили във фургона, следвайки заповедта на Спитълуърт да ги убият и заровят в гората така, както се предполагало, че Прод постъпил с Дейзи. Проклетият лорд оставял живи само онези, от които имал полза. Ето защо не убил Дъвтейл – ако лапата се счупела, дърводелецът щял да направи нова. А защо държал живи Гудфелоу и другарите му? Ами защото можело да се наложи отново да ги изкара на площада, за да повторят лъжите за Икабог. Колкото до изменника Тъби, Спитълуърт нямал никаква полза от месаря и заповядал да го убият. Изобщо не се замислил за добросърдечната госпожа Тендърлойн, която нямала деца, но се грижела за малчуганите на съседите и пеела в местния хор.

След като оставили отпечатъци от лапата около задната врата на къщата, гвардейците продължили с издевателствата. За да създадат впечатление за вилнеещо чудовище, изпочупили покъщнината, съборили оградата и с помощта на лапата оставили отпечатъци около кокошарника. Един войник се събул и зашляпал в калта – неговите следи щели да докажат, че Тъби се опитал да спаси кокошките, – после заклал една птица, окървавил двора и разхвърлял пера, като най-накрая катурнал кокошарника и пуснал пилетата.

След като осеяли с гигантски следи калта около дома на Тъби, гвардейците натоварили дървената лапа до осъдените на смърт Тендърлойн и потеглили в нощта.