Глава 30

Дървената лапа

Вече цял месец господин Дъвтейл работел в тъмницата. Бързал да издялка лапата, за да види най-сетне Дейзи. Надявал се, че Спитълуърт ще спази думата си и ще го пусне, но един глас му шепнел: Никога няма да те пусне, никога…

За да забрави опасенията си, дърводелецът пеел националния химн:

 

Корнукопия моя, да живее краляаат,

Корнукопия моя, слава и прославааа…

 

Пеенето му дразнело другите затворници повече и от неспирния шум, който вдигал с чука и длетото. Отслабналият и опърпан капитан Гудфелоу го молел да замълчи, ала той пеел ли, пеел. Горкият човек малко се побъркал, като си втълпил, че ако докаже предаността си към краля, Спитълуърт ще се смили и ще го пусне. Килията кънтяла от чука, длетото и химна, а лапата ставала от страшна по-страшна – с дебели люспи, с остри извити нокти и с дълга дръжка, която да позволява на човек на кон да оставя дълбоки отпечатъци в почвата под краката си.

Когато лапата била готова, Спитълуърт, Флапун и майор Роуч слезли в тъмницата, за да я оценят.

– О, добре се е получила – доволно рекъл Спитълуърт, след като я огледал от всички страни. – Какво ще кажеш, Роуч?

– Ще свърши работа.

– Браво на теб, Дъвтейл! Ще наредя довечера да ти дадат двойна порция.

– Но нали казахте, че ще ме освободите? – Изтощеният и отчаян Дъвтейл паднал на колене. Понечил да хване кльощавата ръка на Спитълуърт и се замолил: – Лорде, трябва да видя дъщеря си! Моля ви! Моля ви!

Спитълуърт дръпнал ръката си.

– Не ме докосвай, предател такъв! Бъди благодарен, че си още жив! Моли се дървената лапа да свърши работа, инак лошо ти се пише!