Глава 23

Съдът

Нали не сте забравили за тримата смели войници в тъмницата, които отказали да повярват в измислените Икабог и Нико Коп?

Спитълуърт изобщо не ги бил забравил. Чудел се как да се отърве от тях. Хрумнало му да ги отрови, но докато проучвал каква отрова да сложи в супата, близките им дошли в двореца и настояли за среща с краля. Отгоре на всичко с тях била лейди Есланда и лордът заподозрял, че тя е в основата на посещението им. Вместо да ги заведе при краля, Спитълуърт ги поканил във великолепния си кабинет на главен съветник.

– Искаме да знаем кога ще бъде съдът – настоял братът на редник Огдън, свиневъд от Барънстаун.

– Държите ги в тъмницата месеци наред – възнегодувала майката на редник Уагстаф, която работела в една от джеробомските таверни.

– Обяснете ни в какво са обвинени – заявила лейди Есланда.

– Обвинени са в държавна измяна – отвърнал лордът, изгледал свиневъда и пъхнал нос в напарфюмираната си кърпичка.

Човекът не миришел, но Спитълуърт искал да го унизи и уви, успял.

– Държавна измяна? – ахнала госпожа Уагстаф. – Вие не бихте могли да намерите по-предани войници от тях!

Проницателният поглед на лорда пълзял по угрижените лица на брата, майката и разтревожената лейди Есланда. Изведнъж го осенила страхотна идея. Как не се бил сетил по-рано! Стига да успеел да злепостави войниците и да опетни доброто им име, нямало да му трябва никаква отрова!

– Съдът е утре. Ще се състои на най-големия площад, тъй като е редно да присъстват колкото може повече хора. Приятен ден, дами и господа!

Спитълуърт се поклонил и тръгнал с доволна усмивка към тъмницата.

 Тримата затворници били отслабнали и понеже нямали условия да се бръснат и къпят, изглеждали ужасно. Пияният тъмничар хъркал в ъгъла.

– Добро утро, господа! Нося ви хубава вест! Утре сте на съд!

– И в какво ни обвинявате? – попитал Гудфелоу.

– Нали вече го обсъждахме! Вместо да защитите краля от чудовището, вие побягнахте. И за да прикриете нелоялността си, заявихте, че Икабог не съществува. Това е държавна измяна.

– О, не, това е мръсна лъжа! Правете каквото искате, но аз ще кажа истината! – заявил Гудфелоу.

Огдън и Уагстаф кимнали в знак на одобрение.

– На вас може да ви е все едно какво ще се случи, но замислихте ли се за близките си? Знае ли човек, майчицата на Уагстаф може неочаквано да се хлъзне по стълбите на таверната и да си счупи главата, а братът на Огдън да се прободе с ножа си и прасетата му да го изядат. Или… – Спитълуърт се приближил до решетките и се вгледал в Гудфелоу. – Или пък лейди Есланда да падне случайно от коня и да прекърши нежното си вратле.

Както се досещате, лордът бил убеден, че лейди Есланда е любимата на Гудфелоу, и изобщо не му минавало през ум, че една дама може да защити човек, с когото дори не е разговаряла. Капитанът не могъл да си обясни защо лордът го заплашва със смъртта на лейди Есланда. Тя наистина била най-красивата жена в цялото кралство, но той осъзнавал, че като син на сиренар няма никакъв шанс да се ожени за изискана придворна дама.

– Какво общо има лейди Есланда с мен? – попитал Гудфелоу.

– Не се преструвай! Видях я как се изчерви, когато споменах името ти. Не съм толкова глупав. Лейди Есланда прави всичко възможно, за да те спаси. Благодарение на нея си още жив и изпееш ли истината утре, твоята дама здравата ще пострада! Тя спаси живота ти, не рискувай нейния!

Гудфелоу онемял и за миг забравил за заплахите на Спитълуърт – толкова голяма била радостта му, че лейди Есланда го харесва! Капитанът се зачудил как да излезе от страшната безизходица, в която попаднал – ако каже истината пред съда, ще подложи на риск живота на лейди Есланда, а ако излъже, любовта ѝ към него ще угасне на мига…

Заканите на Спитълуърт явно имали ефект, тъй като тримата мъже пребледнели.

– Господа, всичко е ясно като бял ден – обобщил той. – Разказвате разпространената история и близките ви няма да пострадат.

Градът бил облепен с обяви за мястото и часа на съда. На големия площад в Шувил се събрала огромна тълпа. Тримата мъже се качили на дървен подиум и един по един признали, че са видели Икабог, но не защитили краля, а избягали като най-големи страхливци.

Тълпата ги освиркала толкова силно, че никой не чул думите на съдията Спитълуърт. Докато лордът четял присъдата – доживотен тъмничен затвор, – капитан Гудфелоу гледал лейди Есланда право в очите. Тя седяла на висока трибуна с другите придворни дами. Понякога двама души могат да си кажат много повече с един поглед, отколкото други двама – с цял живот разговори. Няма да ви споделя какви били спотаените думи в очите на Есланда и Гудфелоу, но тя разбрала, че чувствата им са взаимни. Той пък прозрял, че дамата на сърцето му вярва в неговата невинност.

Повели тримата оковани във вериги затворници, а тълпата крещяла и ги замеряла със зелки. Мнозина смятали, че предателите заслужават смъртна присъда. Това радвало Спитълуърт, който използвал всяка възможност, за да изглежда колкото може по-благороден.

Господин Дъвтейл присъствал на съда, но не освиркал войниците, нито пък довел Дейзи, която останала в работилницата. На връщане към дома видял, че шайка младежи освиркват и замерват със зеленчуци майката на Уагстаф.

– Веднага оставете жената на мира, инак ще си имате работа с мен! – заплашил ги господин Дъвтейл и нали бил едър и як, младежите се разбягали.