Глава 21

Професор Фродишам

В деня след погребенията Спитълуърт почукал на вратата на краля, влязъл и оставил на масата куп свитъци. Фред бил издокаран с ален костюм, тъй като медалът за храброст, с който не се разделял, изпъквал на червения цвят.

– Спитълуърт, днес сладките не ми харесват – оплакал се той.

– Съжалявам, Ваше Величество, но дадох няколко дни отпуск на вдовицата Биймиш. Тези ги е правила помощничката ѝ.

– Жилави са – рекъл кралят и оставил едно „Въздушно фантазе“ недоядено. – Какви са тези свитъци?

– Плановете за защита от Икабог.

– Чудесно!

Фред преместил сладките и каната с чай, за да направи място на масата, и Спитълуърт седнал до него.

– Най-напред ще се постараем да научим колкото може повече за Икабог. Опознай врага, за да го победиш!

– И как ще стане това? Чудовището е мистерия и хората го смятат за фантасмагория.

– Простете, ала не сте прав. След много усилия успях да открия най-големия специалист по Икабог! Доведох го и сега стои в коридора с лорд Флапун в очакване да го приемете.

– Веднага го покани! Веднага! – зарадвал се кралят.

Специалистът бил дребничко старче със снежнобяла коса и толкова дебели стъкла на очилата, че очите му изглеждали като главички на топлийки. Флапун се поклонил дълбоко и го представил:

– Ваше Величество, професор Фродишам! Единственият учен, който знае истината за Икабог!

– Как така не сме се познавали досега? – зачудил се кралят и се запитал защо му било да ходи на поход толкова далеч на север, след като можел да проучи чудовището само от един разговор с професора.

– Как да ви кажа, Ваше Величество, аз не разказвам за Икабог, тъй като малцина вярват в съществуването му – отвърнал ученият и отново се поклонил.

Кралят останал доволен от отговора и Спитълуърт си отдъхнал, тъй като старчето било измислен от него експерт по Икабог, както били измислени Нико Коп и жената с рижава перука, която се преструвала на майка му. Ролите на професора и на майката били възложени на Ото Скъмбъл, иконом в имението на Спитълуърт. Също като господаря си Ото бил готов на всичко за пари. Взел сто дуката и с помощта на рижавата перука, а по-сетне и на дебелите професорски очила се преобразил в тъжна майка и гениален професор.

– Е, да чуем какво ще ни кажеш за Икабог – подканил го кралят.

Фродишам бил подготвен от Спитълуърт и занареждал:

– Висок е колкото два коня…

– Ако не и по-висок! – прекъснал го Фред. На страха очите са големи и чудовището се явявало в съня му все по-голямо и по-голямо.

– Точно така – съгласил се професорът. – Средният на ръст Икабог е висок колкото два коня, а по-едрият може да е колкото…

– Два слона?

– Абсолютно! Очите му са като фенери.

– Или огнени кълба.

– Чудесно описание, Ваше Величество!

– А може ли да говори с човешки глас? – попитал Фред, тъй като звярът в кошмарите му се приближавал и съскал: Иссскам краля, иссскам краля…Къде ссси, пъзззльо?

След поредния дълбок поклон Фродишам отвърнал:

– Разбира се, че може. Научил е езика от пленниците си. Давали му уроци по английски, преди да ги разчлени и изяде.

– Мир на благочестивите им изтерзани души – промълвил пребледнелият крал.

– Икабог е много злопаметен и отмъстителен. Ако някой като вас го е надхитрил и се е спасил от смъртоносните му лапи, той излиза от блатото и намира спящата си жертва под прикритието на нощта.

Фред станал по-бял и от захарната глазура на полуизяденото „Въздушно фантазе“.

– Ами сега?! Аз съм обречен!

– Няма такова нещо, Ваше Величество. Измислил съм безброй мерки за вашата безопасност – казал Спитълуърт и разгънал първия свитък.

На него било нарисувано огромно драконоподобно чудовище: грозно, с дебели черни люспи, блестящи бели очи, опашка с отровно жило, грамадна озъбена паст и остри като шила дълги нокти.

Професорът посочил с късата си показалка зъбите, ноктите и отровната опашка.

– Те крият най-голямата опасност при стълкновение с Икабог. Но най-страшното идва след… смъртта му, тъй като от тялото изскачат два Икабога.

– Не може да бъде! – едва продумал кралят.

– Може и още как. Цял живот проучвам чудовището и съм убеден, че не греша.

 Коварният план на Спитълуърт се градял най-вече на ужасяващото възпроизвеждане на Икабог и затова той побързал да потвърди думите на професора:

– Ваше Величество, нали помните, че в много от преданията се споменава за размножаването на Икабог?

– Какъв ужас! – прошепнал Фред.

– Само най-умните хора си го обясняват – продължил Фродишам с дълбок поклон, – докато простият и глупав народ не знае друго, освен да се присмива и подиграва.

Кралят се досетил, че професорът и лордовете очаквали да докаже, че е сред най-умните, и рекъл:

– Вярвам в думите ви, професоре, но се питам как ще унищожим чудовището, ако след всяка негова смърт се пръкват още два Икабога!

– Засега няма да го унищожаваме – обадил се Спитълуърт.

– Как така? – зяпнал Фред.

Лордът развил втори свитък с карта на Корнукопия. В северния ѝ край били нарисувани ширналото се блато и огромният Икабог, заобиколен от стотина фигурки със саби. Фред се вгледал и си отдъхнал, когато видял, че никой от войниците не носи корона.

– Ваше Величество, това е специалният отряд за борба с Икабог. Той ще пази брега и няма да позволи на чудовището да излезе от блатото. Сметнахме, че за униформите, оръжията, конете, обучението, храната, жилищата, заплатите, болничните, добавките за опасен труд, за подаръци за рождени дни и за медали ще са необходими около десет хиляди златни дуката.

 – Цяло състояние! Но щом става дума за моята безопасност… Така де, за безопасността на Корнукопия, то…

– Десет хиляди месечно е нищо и никаква сума – добавил Спитълуърт.

– Как така месечно? – слисал се кралят.

– Няма как, разходите за стабилна безопасност са големи. Но ако Ваше Величество смята, че може да го опазим с по-малко войска и оръжия…

– О, не, не съм казал това.

– Ние не разчитаме само на вашата височайша помощ.

– Така ли? – обнадеждил се Фред.

– Ами да, нали цялата страна ще се възползва от защитата! Ще въведем данък „Икабог“ и всяко домакинство ще плаща по един златен дукат месечно. Ще имаме допълнителни разноски за обучението и заплатите на бирниците, но ако събираме по два дуката, вместо по един, ще се справим.

– Страхотен план, Спитълуърт! Браво на блестящия ти ум! Само два дуката месечно! И с тях, и без тях!