Глава 17

Гудфелоу в опозиция

Спитълуърт побързал да отиде до стаята на стражите. На стените висели саби и портрети на крал Фред, чиито очи сякаш следели войниците. Роуч имал нелеката задача да ги задържи, преди да ги пусне да си отидат по домовете и най-сетне да се наспят.

– Първо трябва да си поговорим – рекъл Спитълуърт и попитал каталясалите от тежкото пътуване войници: – Имате ли въпроси за случилото се в Маршландия?

Някои се спогледали, други обърнали поглед към Роуч, но той мълчаливо лъскал пушката си. Капитан Гудфелоу и двама войници вдигнали ръка.

– Защо тялото беше увито, преди да го видим? – попитал Гудфелоу.

– Къде го е улучил куршумът? – заинтересувал се единият войник.

– А защо само четирима са видели огромното чудовище? – усъмнил се вторият.

Последвали кимания и одобрителен шепот.

– Чудесни въпроси. Ето и отговорите – казал Спитълуърт и повторил дума по дума онова, което разказал на вдовицата.

Само че войниците не останали доволни и настояли за обяснение:

– Не мога да проумея как така никой от нас не забеляза грамадния звяр!

– Ако Биймиш е бил полуизяден, трябваше да има много повече кръв!

– И кой в целия този хаос е Нико Коп? – попитал Гудфелоу.

– Ти откъде знаеш за него? – рязко попитал Спитълуърт.

– На връщане от конюшните срещнах Хети. Докато ви сервирала вино, чула как разказвате на горката госпожа Биймиш за Нико Коп, вестителя на скръбната новина. Аз не познавам такъв войник. Как е възможно някой да язди с нас, да лагерува с нас и да изпълнява височайшите ви заповеди, а да не сме го виждали!

Първата мисъл на Спитълуърт била да накаже бърборливата прислужница. След това се обърнал към Гудфелоу и го скастрил:

– Кой ти дава право да говориш от името на всички? Може някой да има по-добра памет от твоята! Може някой да помни горкичкия младеж Нико Коп, в чиято памет кралят ще добави по торба със злато към седмичните ви заплати. Саможертвата на гордия и безстрашен Нико, вероятно загинал в лапите на чудовището, ще бъде почетена с голяма парична награда за другарите му по оръжие. А най-близките му приятели още утре ще бъдат повишени в чин!

Отново последвала ледена и потискаща тишина. Всички осъзнали, че им предстои тежък избор. Голямото влияние на Спитълуърт над краля било добре известно и не било за пренебрегване. Освен това майор Роуч продължавал заплашително да лъска пушката си… Плашеща била и внезапната смърт на майор Биймиш. Ако се престорели, че Икабог и редник Нико Коп съществуват, ги очаквали торби със злато и служебно повишение.

Гудфелоу скочил гневно на крака и столът му се катурнал.

– Нико Коп и Икабог са пълна измислица! Отказвам да участвам в тази лъжа!

Двамата войници, които задали въпроси, също станали, но другите седели нащрек и мълчали.

– Вие тримата сте арестувани за държавна измяна – заповядал Спитълуърт. – Другарите ви помнят как избягахте, когато Икабог се появи. Забравихте за дълга си и вместо да защитавате краля, вие побягнахте, за да спасите собствената си жалка кожа. Наказанието ви е смърт чрез разстрел.

Лордът посочил осем войници и наредил да отведат осъдените. Тримата се противопоставили с всички сили, ала осмината ги надвили и ги извели от стаята.

– Е, сега вече всичко е наред – рекъл Спитълуърт на останалите войници. – Очаквайте споменатите пари, а аз обещавам да запомня имената ви за служебното повишение. Разкажете на семействата си какво се случи в Маршландия и помнете, че не би било добре, ако жените, родителите и децата ви се усъмнят в съществуването на Икабог и Нико Коп. А сега сте свободни да се приберете по домовете си.