Според легендата Тъмната гора невинаги е била тъмна. Някога - много отдавна, кралете на Гората управлявали богата и плодородна земя. Тронът им се намирал във великия град Средгорски мрак. Смели и честни рицари защитавали мирното процъфтяващо кралство. Човек и камък не можел да хвърли, без да удари красиво момиче, як дървар или червенобузест земеделец. Разбира се, никой от доволните жители на Средгорски мрак не бил и помислял да хвърля камъни. Ако все пак се случело някой да хвърли камък - рицарите, които били не само смели и честни, но и справедливи и добри, много учтиво го молели да не прави повече така.

Това бил Златният век.

С годините обаче рицарите и владетелите на Града станали алчни, мързеливи и безчестни, започнали да се карат помежду си. Родът на кралете отмрял.

Средгорски мрак западнал. Връзките с другите градове и села от обширната пустош на Тъмната гора все повече намалявали и накрая съвсем прекъснали, защото било прекалено опасно да се пътува по пътищата.

Горските същества станали толкова диви и опасни, че само няколко безразсъдни души се осмелявали да излязат срещу тях. Гражданите на Средгорски мрак продължавали да се карат помежду си, да се мамят взаимно и да обръщат гръб на всичко, което се случвало извън градските стени.

Нямало кой да усмирява гората и тя се превърнала в дом за наистина ужасни неща. По тъмните пътеки ръмжали зверове с човешко съзнание и хора, свирепи като зверове. Дърветата станали злобни и бдителни. Гората се разраснала... Е, това е легендата.

Днес, разбира се, никой не вярва на нито една дума от нея.