Цялата истина в мен

Тя би проговорила... ако можеше

В деня, в който най-добрата й приятелка е открита убита, Джудит изчезва от Розуел Стейшън. Четири години по-късно изненадващо се завръща, променена завинаги. Ужасяващо деяние е ограбило гласа й – никой не знае къде е била през последните години и какво точно се е случило с нея. Неспособна да изрази чувствата и мислите си, Джудит заживява като призрак в дома си. Собствената й майка не съумява да я погледне в очите, а приятелят й от детинство и голяма любов, Лукас, е на път да се ожени за друга.

Това се случва преди две години. Сега, градчето и хората, които обича, са изложени на огромна опасност. А Джудит е изправена пред съдбовен избор – да продължи да живее в тишина или да възвърне гласа си, дори това да означава, че ще промени съдбите на околните завинаги. Защото единственият начин да спаси Розуел Стейшън и голямата си любов, е да разкаже цялата истина за ужасяващите събития от миналото.

* * *

Отзивите

Завладавящ и незабравим, изключително силен, зашеметяващ. Това са само част от епитетите, с които критиката отвъд Окена определя романа на Джули Бери. „От време на време се повява роман, чийто глас е толкова оригинален, че ти се иска четенето да продължи по-дълго, за да имаш още време да се насладиш на поетичната му проза. Това е такъв роман”, пишат от Kirkus. „Изпълнен с напрежение и въздействащ. Поетичният разказ на Бери ще привлече читателите, а постепенното разбулване на тайни ще ги държи в плен докрай”, коментират в Publishers Weekly. „Книгата е просто вълшебна – красива любовна история, разказана в свобдна и пленяваща проза”, допълват от NY Journal of Books.

* * *

Авторът

Джули Бери е родена в западен Ню Йорк в семейство от седем деца. Тя е бакалавър по комуникации от Политехническия институт Rensselaer и магистър по творческо писане за деца и юноши от колежа по изящни изкуства Върмонт. Живее със съпруга си и четиримата си сина в Масачузетс.

Джули пише фентъзи приказки за деца, както и поредица от романи в комиксов стил и приключенски мистерии, преди да се отдаде на писането на романи за тийнейджъри. Творбите й са се появявали на книжния пазар в множество страни. Може да посетите Джули Бери онлайн на адрес www.julieberrybooks.com

* * *

Интервю с Гергана Дичева, преводач на книгата, за предаването "Закуска на тревата" по програма "Хоризонт" на БНР

- Какво беше първото Ви впечатление от романа?

- Когато започнах да правя книгата, аз не я четох. Практиката ми е - като започна, чета и постепенно влизам навътре в историята, както би направил читателя. Някъде около 3-та-4-та страница разбрах, че на клавиатурата ми има нещо абсолютно оригинално, нещо, каквото никога досега не бях чела. Наистина, казвам го с ръка на сърце. Чела съм страшно много книги, превеждала съм страшно много книги, но като тази книга наистина досега не ми е попадала. Просто през цялото време, докато работех върху книгата, си задавах въпроса: „как в този свят на комерсия това нещо си е проправило път и е намерило път до издателство и страшно много се надявам да докосне хората, защото в тая книга има такава мъдрост, толкова красота, толкова емоция... Наистина много се надявам. Моето първо впечатление беше ШОК. Наистина! Защото книгата е поезия в непоетична форма. Много е красива книгата, страшно емоционална. Така, като първо впечатление.

- А изкушихте ли се да прелистите, да видите финала на книгата, последните страници?

- В интерес на истината: не. Много се изкушавах, но реших да остава действието да ме води. Тя всъщност самата книга, всеки един ред, е все едно вървиш по минирано поле и стъпваш върху мините. Мини не са точно, нали те не те убиват, обаче те хвърлят нагоре и после те приземяват надолу. Самата книга така е направена, че просто те хвърля от едно състояние на студено до много горещо, някъде около средното за малко, докато се освестиш какво става. И после отново те хвърля в някаква друга емоция... И има глави, които са едно изречение, разбирате ли, едно изречение, в което е събрана толкова много мъдрост, че човек просто като го прочете, иска да го каже по най-хубавия, по най-красивия начин, да разберат хората тая мъдрост по най-простичкия начин, така, както това момиче ги вижда нещата. Да, изкуших се, но, в интерес на истината, до края устисках така, не погледнах.

- А запазихте ли си някои от истините там, от мъдростите, за Вас?

- Всъщност аз открих много истини за себе си докато четях тая книга... докато работех върху книгата. Тъй като препратката е към едно друго време. Това не е 21-ви век, макар че в книгата не се казва кога точно става действието, нито къде става действието, и, както читателят сам ще се убеди, това наистина не е необходимо, защото това не са важни неща, но просто за себе си открих много неща: че хората като цяло са едни и същи. Дали ще живеят в 21-ви век, 20-ти, 19-ти, или преди 500 години, хората обичат по един и същи начин, хората държат на семейството си по един и същи начин, хората мразят дълбоко, хората са злобни по един и същи начин, отмъстителни по един и същи начин. Много малко в човечеството се е променило. Единственото, което е навлязло може би в нашия живот са технологиите, които, за жалост, са убили много от връзката ни с природата. А в тази книга тази връзка я има, този живот съществува. Установих, че аз самата като че ли съм ослепяла за цялата тая красота на природата. А самата книга е като, ако мога да кажа с едно изречение какво представлява, книгата – тя е като един изгрев. Точно както слънцето започва полека-лека да се показва, не да се показва, а да пука зората, полека-лека се показва докато стане ярко и горещо. Това е цялата книга. Аз просто по никакъв друг начин не мога да я опиша. Тази книга трябва да се прочете, за да се изживее.

- Това ли прави тази книга различна от останалите тийн-романи?

- Да. Първо стилът е много различен. Стилът е уникален. Досега не съм срещала този стил на писане. Второ, не мога да кажа, че е точно тийн-роман, макар че момичето е на 16 години, изживява своите свързани с възрастта й неща, но все пак това е едно момиче, което живее в един друг век. И когато сравниш едно 16-годишно момиче от 21-ви век и едно 16-годишно момиче преди, примерно, десетилетие или столетие, те имат съвсем друг поглед върху живота. Считам, че книгата е както за тийнейджъри, така и за хора в зряла възраст. Препоръчвам я горещо абсолютно за всеки един читател.

- Благодаря Ви за това интервю.

- Няма защо.